— Никой не се тревожи за конекрадците така, както Питър и Уоли. Умират да разберат кого е хванал.
— Защо? — попита Миранда Трескот, която се бе появила след Грейс.
Лаура притеснено се сви. Винаги, когато беше край Миранда се чувстваше малоценна. Знаеше, че е по-хубава от нея, че има по-големи гърди и заоблени, предизвикателни фирми, но все пак и се струваше, че е направо грозна пред тази жена. Миранда бе млада, хубава, елегантна, спокойна, приветлива и с добро сърце — истинска дама.
Лаура не се опитваше да отрече надеждата за нещо повече от обикновено приятелство с Хен, но в присъствието на Миранда й ставаше ясно колко невероятни бяха подобни очаквания.
— Надяват се да е хванал Блекторнови — каза Грейс Уърди и додаде — Също така се надяват и да не е.
— Но в това няма логика — заяви Миранда.
— Ако познаваш хората в този град, ще разбереш, че има. Те подозират, че Блекторнови имат пръст в кражбите на добитък, а може и така да е. Но те никога не се делят и но се опитаме да обесим който и да е от тях, останалите ще си го изкарат на целия град.
— Това е противозаконно — прецени Миранда.
— Ето го закона — посочи Грейс към приближаващия се на кон Хен.
— Разбира се, хората от града…
— Те наеха Хен Рандолф да свърши онова, което те не успяха — каза Грейс.
Лаура бе поразена от думите на Грейс Уърди. Виждаше само злините, причинявани от оръжията, мислейки за смъртта на Карлин и за онези хора, които използваха оръжието за собствените си цели. И през ум не й бе минало, че ако мъже като Хен не се възползваха от силата му, престъпниците безнаказано щяха да грабят и убиват.
Хен веднъж й го каза, но тя заслепена от твърдото си решение, че Адам никога няма да има вземане-даване с оръжия, а и от собствения си страх да не остане отново сама, не го разбра. Добрите, дори и да не искат, трябва да си служат с пистолет, за да не го правят лошите.
Хен се приближаваше и тълпата се придвижи напред.
Зад него яздеха двама мъже. Ръцете им бяха вързани отзад, а краката — отдолу за седлото. Питър Колинс и Уоли Регън яздеха най-отзад усмихнати.
— Уилям смята, че кражбите няма да престанат, но по не ще затихнат за известно време — отбеляза Рут Нортън, любопитна като всички останали.
— Зависи как ще реагират хората — уточни Грейс.
— Какво искаш да кажеш? — попита Миранда.
— Някой е освободил Деймиън Блекторн от затвора, след като нападна Лаура — каза Грейс и добави: — Ако хората продължават да се отнасят към тези мъже така, както досега, няма да се намери кой да помогне на шерифа, освен Питър и Уоли.
— И Уилям — допълни Рут и продължи: — Че как ще бъдат в безопасност децата му, ако той самият не е?
Лаура бе принудена да признае, че все някой трябва да се изправи срещу Блекторнови. Самата тя едва ли можеш да го направи, а и хората от града като че ли бяха като него, но защо този някой трябва да е Хен? Не може да няма друг смелчаци, които биха използвали оръжието си за 250 долара на месец.
— Онези мъже от Блекторнови ли са? — попита Миранда.
Лаура поясни:
— Братовчеди са на Карлин. Казват се Корбет и Дойл.
— Откъде знаеш? — учуди се Грейс.
— Не забравяй, че бях омъжена за един Блекторн. Цял месец прекарах сред тях, преди да…
Тя млъкна. На никого не бе разкривала онова, което й стори Карлин. И сега нямаше да го направи.
— … преди да си тръгна.
— Блекторнови ще застанат ли на тяхна страна?
— Няма да се стигне дотам, ако се намери някой да ги пусне на свобода — увери ги Грейс.
— Но тук не става въпрос за същото. Не че не сториха нещо ужасно, като те нападнаха — побърза да се застрахова Миранда, — но това е кражба на добитък.
Грейс се развесели:
— Бързо схващаш! Така е, кравите са по-важни от жените. В това е разликата.
Тайлър пристигна след около час. Той заобиколи града и мина край реката, за да стигне до конюшнята. Джес не беше наблизо и Чък Уилсън дойде да вземе коня му.
— Дай му малко овес — заръча Тайлър.
— Май се е поизморил — подхвърли Уилсън.
— Така е.
— Видя ли нещо?
— Да. Блекторнови стоят зад тази работа с краденето на добитък.
— Ще кажеш ли на шерифа?
— Мисля засега да си пасувам. В момента с шерифа сме и много добри отношения.
— Не му е по вкуса да приема съвети от по-малкия си брат, а?
— Нещо такова — отвърна Тайлър и на сериозното му лице се появи лека усмивка.
— Не знам кой е, но се кълна в честта на баба си, че е от Блекторнови — каза Грейс на Хен — Много ми прилича на такъв, особено с тези отвратителни жълтеникави очи.
— И не направи нищо друго, ако не броим това, че си е платил вечерята и си е тръгнал, така ли?