Рут се засмя.
— Съмнявам се, че биха стигнали толкова далече, но имаш право. Няма да е лесно да бъде уловен.
— Аз не искам да улавям никого — каза Миранда. — Наистина много го харесвам. — Как бих могла да не го харесвам, но нямам никакви любовни намерения към него. Нито пък той към мен.
— Е, времето ще покаже — каза леля й. — А междувременно мисля, че трябва да обсъдим някои нови тоалети. Времето тук не е като в Кентъки.
— Никак даже — съгласи се Грейс Уърти. — Няма да повярвате…
Лаура седеше като вцепенена. Останалата част от разговора им достигаше до нея като едва доловим шепот. Хен беше от богато аристократично семейство, а тя — само заварената дъщеря на един дребен крадец и съпруга на друг, което беше под съмнение. Просто не бе възможно той да се влюби в нея. Би трябвало да е благодарна, че въобще си правеше труда да я защитава.
Погледна Миранда — спокойна, изискано облечена, жена с положение, тя винаги знаеше точно какво да направи. Именно такава съпруга заслужава мъж като Хен Рандолф. Дори и наистина да харесваше Лаура, никога не би помислил да се ожени за нея. Такива мъже не се женят за жени като нея. Може би малък флирт, или даже нещо повече, ако тя има желание, но не можеше да очаква нищо сериозно. Лаура с мъка се изправи на крака.
— Трябва да тръгвам — каза тя, като отчаяно се опитваше да изглежда спокойна. — Не ми се иска да оставям Адам дълго време сам.
— Ето затова е още по-важно да се преместиш тук — каза й Уърти — въобще няма да се тревожиш, защото всички ще го наглеждат.
Ще помисля. — Би казала всичко, само веднъж да се махне от тази къща.
Трябва пак да дойдеш — каза Миранда. — И то скоро.
— Не знам. Ужасно съм заета.
— Когато ти дадат парите за водата, ще имаш поне време — каза Рут Нортън.
— Разбира се. Не бях помисляла за това — каза Лаура. — Свикнала съм да работя постоянно.
Не искаше да я смятат за груба или неблагодарна, но ако в следващия момент не се махнеше от тази къща, щеше да закрещи.
— Ще ви се обадя. Наистина трябва да тръгвам. — Обърна се и побягна.
Хората, които я заговаряха, докато бързаше надолу по улицата, много се учудваха, че не им отговаря, но тя не смяташе да спре. Те очакваха от нея да бъде груба, за да има какво да обсъждат преди вечеря. Ако заплачеше насред улицата, те щяха да говорят за това дни наред.
— Вече си отиваш? Мислех, че вие, дами, ще бъбрите цял следобед.
Хен!
Сърцето на Лаура болезнено се сви. Тялото й сякаш ми можеше да помръдне. Усети една топла вълна, която сякаш я изгаряше. Той бе единственият човек, когото не искаше да срещне, този, който бе най-малко подготвена да види. Не мижеше да вдигне очи, поне засега. Ако го направеше, щеше припадне.
Хен вървеше на една крачка разстояние зад нея.
— Питаха ли те дали ще се преместиш в града?
— Да.
— Ще го направиш ли?
— Още не.
Искаше й се да изкрещи, че никога няма да се премести в града, където щеше да го среща по десет пъти на ден, особено ако се оженеше за Миранда. Тя трябваше да се махне колкото може по-далече от него. Нейният свят бе започнал да се разпада в мига, в който той дойде в Сикамор Флетс.
— А кога? — попита Хен.
— Не знам.
— Ще помислиш ли за това?
— Да — никога!
Никога! Но би му казала всичко, само за да я остави на мира.
— Защо бързаш толкова? Разтревожена ли си?
— Не.
— Погледни ме — каза Хен, но Лаура не се спря. Той не изоставаше от нея и я попита с по-мек глас: — Какво има?
— Нищо.
— Не казваш истината. Познавам те.
— Никой не ме познава. Дори и аз самата вече не се познавам.
Бяха стигнали до реката на края на града. Хен я хвана за ръката и я накара да се обърне и да го погледне.
— Да не би някоя жена да е казала нещо, с което те е наранила?
— Не. Бяха изключително любезни, особено Миранда, Наистина бяха. Или поне се бяха опитали да бъдат.
Рут Нортън нямаше представа, че думите й имаха ефект на пробуждане с нож в сърцето. Тя мислеше само за племенницата си — едно чудесно момиче, което напълно заслужава богат и мил съпруг, какъвто е Хен Рандолф.
— Тогава какво има?
— Предполагам, че съм уморена от хора, които се опитат да управляват живота ми вместо мен — каза Лаура. Болката, която изпитваше, я караше да бъде рязка. — Уморена съм от хора, които ми казват къде да живея, какво да правя и да мисля, или кога да го правя, от кого да се страхувам, какво да обличам, каква работа да върша, какво да правя с парите си.
— Но те го правят само защото се безпокоят за теб.
— Е, по-добре да престанат. Трябва да знаеш, че съм решила и занапред ще се оправям. Винаги съм се оправяла. Сега имам работа. Сигурна съм, че и ти имаш работа с крадците на добитък.