— Вече не, хванах ги.
— Тогава иди да тикнеш някой пияница зад решетките.
— Баровете не са работили достатъчно дълго.
— Тогава иди да поговориш с Миранда Трескот. Аз имам работа. И моля те, недей да идваш е мен до вкъщи. Отлично знам пътя.
— Ще дойда утре сутринта. Надявам се, че дотогава ще се почувстваш по-добре.
— Сигурна съм, че ще съм по-добре — каза Лаура и подскокна, докато се отдалечаваше с горделива походка. После спря и се обърна. — Благодаря ти, че се тревожиш за мен.
Обърна се и побягна. Знаеше, че не е честно да се отнася така с него, но не можеше да издържа повече. Трябваше да остане сама.
Лаура остави панера на земята и се облегна на едно дърво. Днес сякаш бе събрала повече пране от който и да било друг ден. Вече бе изпратила Адам обратно в каньона с толкова дрехи, колкото можеше да носи магаренцето. Беше останало доста пране, затова трябваше да спре и да си поеме дъх. Бе изморена както никога досега, защото не бе спал цяла нощ.
Не можа да се сдържи и хвърли поглед към къщата ни шерифа. Знаеше, че този ден той ще дойде до каньона. Цяла нощ се бе чудила какво да му каже и накрая реши да не казва нищо. Как можеш да кажеш на един мъж, че наистина нямаш нищо против, ако той е влюбен в друга, и че все някак ще се оправиш, след като той е разбил сърцето ти. Просто не можеш. Тя не можеше.
Щеше да опита да се преструва, че нищо не се е случило. Не знаеше дали ще може, но щеше да опита. А сега е по-добре да тръгва. Прането няма само да се качи до каньона.
Когато се наведе да вдигне дрехите, чу тропот на копита. Изправи се и видя как един ездач излезе от града, пресече реката, и се отправи към пустинята.
Ейвъри Блекторн. Какво правеше в града?
„Ще се върнем и ще те вземем. И като приключим, ще разрушим този град.“
Точно си спомняше всяка дума от заплахата на Деймиън. Това, че Ейвъри е наблизо, означаваше, че се приготвят. Първата й мисъл беше за Адам. Спомни си, че вече го беше пратила горе в каньона и въздъхна с облекчение. Но сега, когато Ейвъри се навърташе наоколо, Адам не трябваше да тича на свобода.
Трябваше да каже на Хен. Може би Ейвъри щеше да скрие, за да го причака и да го застреля в гърба. Лаура взе коша с прането и се отправи към къщата на шерифа. Но се изненада, когато видя Хен на вратата, напълно облечен и готов да се качи на коня.
— Мислех, че си още в леглото.
Хен отстъпи назад.
— Джорди спи. Не искам да го събуждам.
Какъв бе тоя мъж, който ще излезе от собствената си къща, за да може един деветгодишен калпазанин да се излежава до късно. Никога нямаше да го разбере.
— Ейвъри Блекторн е в града.
— Сигурно е от утринната светлина. Кожата ти изглежда направо прозрачна. Никога не съм предполагал, че кожата може да изглежда така.
Лаура се зачуди дали не е полудял, или тя самата не е. Ето, тя се опитваше да му каже, че животът му е в опасност, а той говореше за кожата й. Искаше й се просто да си стои там и жадно да поглъща всяка хубава дума.
Тя се отърси рязко от унеса. Трябваше да го накара да разбере. Ейвъри бе дошъл в Сикамор Флетс, за да го убива.
— Ейвъри е най-старият. Той е главатарят.
Хен се обърна на изток. Небето просветляваше, но слънцето още не се бе показало на хоризонта.
— Косите ти също изглеждат прелестни. Толкова са гъсти и черни.
— Ще ме чуеш ли най-после? Престани да говориш за кожата и за косата ми! — Лаура осъзна, че направо изкрещя думите и си наложи да се успокои. — Просто видях Ейвъри да излиза от града. Нямаше да е тук, освен ако не е решил да те убие.
— Защо не искаш да говоря за косите ти?
— Ейвъри Блекторн смята да те убие. Това нищо ли не означава за теб?
— Той е тук вече от около седмица.
Лаура не можеше да повярва на ушите си.
— И ти си го знаел през цялото време?
Хен кимна.
— И не си направил нищо?
— Какво трябва да направя? Не е нарушил закона. Той има също толкова право да бъде тук, колкото и аз.
— Все можеш да направиш нещо. Не бива ей така да му позволяваш да ходи където си иска, докато накрая те убие. Или докато отвлече Адам.
— Не мисля, че смята да го направи, но е добре да не пускаш Адам да излиза от къщи за известно време.
Хен я хвана за брадичката и повдигна главата й към светлината.
— Не мога да проумея как могат да бъдат толкова черни очите ти тази сутрин. Без никакъв кафяв оттенък.
Безсилна да направи друго, Лаура блъсна ръката му.
— Нима не разбираш? Ейвъри иска да те убие.
— Винаги трябва да те гледат на утринна светлина. Не можеш да си представиш колко жизнена изглеждаш.
— Добре тогава, не ме слушай. Не обръщай внимание на Ейвъри. Нека да те убият. Но не казвай, че не си бил предупреден. Твърде си самонадеян, за да послушаш някого.