— Ще внимавам.
— Тогава защо няма да предприемеш нищо?
— Какво искаш да направя?
— Махни се. Иди в друг град.
— Ако човек започне да бяга от такива като Ейвъри Блекторн, ще трябва да бяга през целия си живот. Ако иска да бъде мъж, трябва да остане и да се изправи лице в лице с това.
— Така говори един истински стрелец — каза Лаура ядосано. — Не използва главата си, а само оръжието.
— Видяла ли си да съм убил някого?
— Не, но Ейвъри ще се опита да те убие. Той само това знае.
— Тогава ще го чакам.
— Не можеш да чакаш човек като Ейвъри, Той ще те застреля в гръб.
— Тогава ще гледам да се срещаме очи в очи.
— Не бъди толкова твърдоглав. Каква полза има да си мъртъв герой? Държиш се така, сякаш дори не си разтревожен.
— Няма смисъл да се тревожа за нещо, което може никога да не се случи. По-добре е човек да не се притеснява. Така че ако наистина изникне някаква опасност, да не си напрегнат и неспокоен и да не направиш нещо погрешно.
Лаура грабна панера с дрехи и каза:
— Добре, не се притеснявай. И гледай да си уредиш погребението, докато е време. Не очаквай от мен да направя нещо по въпроса. Няма да си мръдна пръста да погребвам човек, който няма достатъчно разум, за да се опита да спаси себе си.
Лаура се запъти нагоре към реката, без да усеща тежестта на пълния панер. Този твърдоглав, надут инат Хен Рандолф бе решил да се остави да го убият. Не знаеше дали я мисли за глупава жена, след като се тревожи за неща, които не я засягат, и дали не мисли, че хората надценяват умението на Ейвъри Блекторн да си служи с пистолета. Но каквато и да беше причината, той нямаше да направи нищо за сигурността си.
Тя трябва да му помогне. Понякога така му се ядосваше, че й се искаше да го удари, но не можеше да стои със скръстени ръце и да позволи да го убият, дори и да не я обича. Трябва непременно да отиде и да събуди госпожа Нортън. След като тя толкова силно желае Хен да се ожени за Миранда, нека нейната коса да побелява от тревоги по него.
Но знаеше, че няма да го направи. Хен си бе навлякъл тези неприятности заради нея. Тя трябваше да направи нещо.
Само дето не знаеше какво.
Лаура подаде писмата си на пощенската служителка.
— Какво би могла да искаш, че да изпращаш толкова много писма на проповедници? — попита жената разглеждайки адресите. — От тях не можеш да очакваш нищо освен неприятности.
— Просто ги изпратете — каза Лаура. — И се погрижете да ме уведомите веднага щом се получи отговор.
Досега би трябвало да си получила стотина. От пет години редовно изпращаш такива писма.
— Следващият месец ще има друга партида — каза Лаура.
И всеки следващ, докато не получи отговора, който търси.
Глава седемнадесета
Лаура едва не се сблъска с Хоуп, когато момичето излизаше от ресторанта.
— Много добре изглеждаш днес — каза Лаура.
Хоуп си бе привлекателна, но напоследък бе започнала да носи някои много мъжки дрехи. Днес, обаче, бе облечена в яркожълта рокля, а косата си бе вързала с жълта панделка.
— Кой е щастливецът?
— Не се интересувам от момчета — каза Хоуп, като тръгна в крак с Лаура. — Те мислят само за коне и пистолети.
— Понякога — съгласи се Лаура. — Но обикновено стават достатъчно сериозни, когато срещнат подходящото момиче.
— Нямам време да ги чакам да станат сериозни.
— Твърде си млада, за да бързаш толкова да се омъжваш.
— На 14 съм — каза Хоуп, сякаш това означаваше, че е вече жена. — Много момичета се омъжват на моята възраст. Корин Андерсън е по-голяма от мен само с една година, и вече има бебе.
— Аз се омъжих на 16, а родих дете на 17. Определено си твърде млада.
Твърде млада, за да се омъжи, твърде млада, за да се помисли за последствията, твърде млада, за да поема отговорност.
— Повечето от момичетата на твоята възраст мислят за забавления, не за сватби.
— Трябва да започна да мисля за това, за да съм готова, когато някой ме помоли да се омъжа за него. — Те повървяха няколко крачки мълчаливи, после Хоуп се спря и се обърна към Лаура: — Мислиш ли, че ще съм подходяща булка за шерифа?
Въпросът така смая Лаура, че тя не можа да намери отговор. Всяка свободна жена в Сикамор Флетс ли се надяваше да се омъжи за Хен? Какво е направил той, за да накара Хоуп да си помисли, че може да се ожени за нея. Дали госпожа Уърти знае какво се върти в ума на дъщеря й?
— Наистина не мога да кажа — успя тя най-накрая да проговори. — Не мисля, че е добре за едно момиче да се ожени за човек, който е два пъти по-голям от нея.