— Но аз ще бъда точно съпругата, която той иска.
— Откъде знаеш?
— Питах го.
Лаура гледаше Хоуп с широко отворени от недоумение очи.
— Питала си го?
— Разбира се. Та как иначе щях да разбера?
Объркана, Лаура попита:
— И какво каза той?
Знаеше, че не трябва да задава този въпрос, но никога, когато ставаше дума за Хен, не можеше да прояви здрав разум. И сега нямаше да е по-различно.
— Той каза, че иска някоя млада, невинна и непорочна. Ако наистина е така, не мислиш ли, че може да ме хареса?
Млада, невинна и непорочна.
Лаура знаеше, че Хен не я смята за такава. Това, от което от известно време се страхуваше, се оказа вярно. Нямаше значение колко я харесва, колко често мисли за ней и колко силно го привлича — той никога не би помислил да се ожени за нея.
Тя не бе от онзи тип жени, които мъжете харесват за съпруги. Черната коса и бялата й кожа може и да възбуждаха апетита им, но те мислеха за нея само като за сексуален обект. За съпруга, домакиня и майка на децата си, искаха ни коя млада, непорочна и невинна — някоя, която да уважават и боготворят.
— Той спомена за Миранда. Мислиш ли, че е възможно да ме харесва повече от нея?
Лаура подреди обърканите си мисли. В собственото си нещастие бе забравила за Хоуп. Би трябвало да й е мъчно за това дете. Това бе може би първото му любовно усещане, ако не се лъжеше, то щеше да бъде горчиво.
— Никой мъж не би намерил нещо лошо в теб. Ще станеш чудесна съпруга. Но ако искаш съвет от една възрастна жена, по-добре е да почакаш малко и да потърсиш някой, който е долу-горе на твоите години.
— Ти не си възрастна жена — каза Хоуп. — Все още си красива.
Лаура я прегърна.
— Трябва да тръгвам — каза тя. — Кой знае каква пакост ще направи Адам, ако се забавя още малко.
— Той си играе с Джорди. — Току-що ги видях.
— Още по-лошо. Две малки момчета могат да измислят три пъти по-голяма беля, отколкото едно.
Лаура забърза към реката и се отправи към каньона. Но мислите й бяха далече от Адам и Джорди. Това бе още един удар върху надеждата й, че Хен би пренебрегнал произхода й. През цялото време знаеше, че позволява на надеждата да вземе връх над здравия разум. Хен може би я харесваше, но никога нямаше да се ожени за нея. Ако държеше тази връзка да продължава, тя трябваше поне да си дава сметка за реалното състояние на нещата. Така че, когато той си отиде, това да не бъде изненада.
Би ли могла да живее така? Ще може ли да понесе дните, часовете, минутите със съзнанието, че ще дойде края и тя ще остане без нищо?
Не знаеше. Не можеше да си представи живота без него. Беше се провалила в опита си да го отблъсне. Нямаше представа дали ще може да продължава да се среща с него, след като знаеше, че не могат да имат общо бъдеще.
Никой мъж — нито баща й, нито вторият й баща, нито съпругът й — не се бе задържал дълго в живота й. Един ден щеше да я напусне дори и Адам. Но се бе надявала, че с Хен ще е различно.
— Какво каза на госпожа Блекторн? — каза Миранда на Хоуп.
— Защо? — попита Хоуп. Тя се бе загледала в една рокля в синьо и бяло на витрината на „Бейли“ за търговия на едро.
Мина край мен и изглеждаше така, сякаш отива на погребение. Дори не ме забеляза.
— Просто обсъждахме каква съпруга би си избрал шерифа.
— И откъде ти ще знаеш нещо за това?
— Аз го питах.
Миранда ококори учудено очи:
— Нито една порядъчна жена не би направила такова нещо.
— Че защо не? — попита Хоуп засегнато.
— Мъжете не знаят какво искат. Те наистина не знаят кое е добро за тях.
— Е, шерифът знае. Той иска жена, която да е млада, непорочна и невинна.
— Точно това доказва моята теория.
— Защо?
— Ами, по принцип не бих казала и дума за такова нещо. Все едно, че клюкарстваме. Но като се има предвид това, което вече си направила, мисля, че трябва да ти кажа, преди да си сторила друго ужасно нещо.
— Аз не съм ужасна.
— Както добре ти е известно — започна Миранда, без обръща никакво внимание на нейното възмущение — шерифът е много загрижен за безопасността на госпожа Блекторн. Той дори стигна дотам, че й позволи да използва дома му, докато отсъства.
— Това всички го знаят.
— Това, което ти не знаеш обаче е, че е твърде вероятно вниманието, което й обръща да е продиктувано от по-сериозни намерения.
— Но тя въобще не отговаря на неговите изисквания.
— Точно това искам да кажа. Мъжете говорят едно, но винаги правят друго.
— Ти повече приличаш на жената, която той иска, отколкото тя.
— Никога вече не споменавай това пред когото и да било — каза строго Миранда. — Много е вероятно точно така ти да си наранила чувствата на госпожа Блекторн.