— Тя няма да се омъжва за никого.
— Когато се оженят, шерифът може и да не желае някакво чуждо момче да се мотае наоколо.
— Не е вярно. Той ме харесва. Сам ми го каза.
— Когато му се родят момчета, съвсем няма да му харесваш. Няма да му е приятно майка ти да се грижи за никого другиго, освен за собствените му деца.
— Не ти вярвам.
Ейвъри знаеше, че Адам не иска да му повярва, но бе посял семената на съмнението в ума на момчето.
— Аз мога да го накарам да си иде, ако ми помогнеш.
— Как?
— Той е много добър стрелец, нали?
Най-добрият. Всички казват така.
Ейвъри забеляза, че Адам се гордее с това. Той все още бе на страната на Хен.
— Баща ти не би желал да се възхищаваш на такъв мъж като него.
— Шерифът е добър човек, също като татко. Така казва мама.
Ейвъри усети, че ще избухне. Това момче заслужаваше още сега да го отвлече. После винаги можеше да се върне за Хен. Но действителността укроти гнева му. Знаеше, че в престрелка не можеше да се мери с Хен. Никой Блекторн не можеше. Ако някой от тях докоснеше момчето, Хен щеше на момента да тръгне по петите му. Не, първо трябваше да измисли начин да убие него. След това нямаше да има никакви пречка да вземе Адам, когато поиска. Хрумна му една мисъл.
— Казвала ли ти е майка ти кой е убиецът на баща ти?
— Някакъв лош човек — отвърна Адам.
Това е Хен Рандолф.
— Не е вярно — извика отчаяно Адам. — Мама не каза нищо такова.
— Тя не знае. Самият аз дълго време не знаех. Защо иначе мислиш, че не предприех нищо? Но сега вече знам и дойдох да го убия.
— Не ти вярвам — изкрещя Адам и лицето му се сви от болка, докато отстъпваше назад. — Той е по-бърз от теб. Бащата на Дани Елджин казва, че той винаги е бил най-добрия. И той ще те убие.
— Затова имам нужда от твоята помощ — каза Ейвъри. — Баща ти би пожелал да ми помогнеш.
— Няма да го направя. Не ти вярвам — извика Адам. Обърна се и с всички сили се затича надолу към реката.
Ейвъри се усмихна, като го видя как се спъна и падна, после се изправи на крака и отново тръгна да бяга. Щеше да му е нужно малко време да го приеме, но скоро щеше да повярва на лъжата, дори и да не му се иска. А щом веднъж повярва щеше да направи всичко, което Ейвъри му каже.
Ейвъри мразеше всички хора на закона, особено тексасците. Тези хора бяха изгонили семейството му от Тенеси. Един тексаски служител на закона го бе ранил в бедрото, което още го наболяваше винаги, когато яздеше. Един пенсиониран тексаски рейнджър бе хванал Карлин, когато се опита му открадне бика, с който бе печелил състезания, и го бе застрелял. А най-лошото от всичко бе това, че жената на Ейвъри бе избягала с един тексаски шериф.
Ейвъри хранеше особена омраза към Хен Рандолф. Той бе поставил синовете му в неудобно положение, бе накърнил репутацията на семейството му и бе откраднал вдовицата на сина му. Лаура принадлежеше на Карлин. Нямаше работа с други мъже.
Хен бе застанал между Ейвъри и внука му. Беше му крайно неприятно, че Адам мисли повече за Хен, отколкото за собствените си роднини. Над всичко за Ейвъри стоеше честта на семейството. Тя му даваше сила. Хен бе заплаха за тази сила и той бе решил да го унищожи.
Обърна се и тръгна обратно към града. След като приключеше с шерифа, щеше да се погрижи за Лаура. Лаура бе виновна за всичко. Щеше да накара тази кучка да си плати.
Звукът от стъпките на Хен по дъсчената пътека отекваха в нощта. Повечето от сградите бяха тъмни, собствениците им бяха затворили и си бяха тръгнали преди няколко часа. Повечето прозорци светеха, но в този край на града цареше тишина.
Накрая на града, от страната на каньона, улицата се осветяваше от седемте бара, които работеха. Те щяха да бъдат отворени поне още половин час.
Хен вървеше бавно. Обичаше тези часове на нощта. Дори и след най-горещия ден в пустинята, вечер ставаше хладно. И сега, докато правеше обичайната си обиколка, заслушан в звуците от стъпките си, които отекваха надолу по празната улица, той се наслаждаваше на хладния бриз, който леко повяваше откъм пустинята. Но мислите му бяха при каньона, където вятърът беше още по-хладен, защото идваше откъм планината.
Каньонът на Лаура. Откакто Хоуп го попита дали е влюбен в нея, тя рядко бе напускала мислите му. Но беше ли влюбен в нея или не?
Малко се учуди, като разбра, че няма представа какво значи да си влюбен. Той дори не знаеше какво е да обичаш. Замисли се за чувствата, които изпитваше към Джордж Монти и другите от семейството му. Винаги бе смятал, че обича Монти. Бяха близнаци, в края на краищата.
Бутна вратата на ресторанта на Уърти. Беше заключена. Вътре бе тъмно и тихо и той продължи нататък по пътя.