— Може да са знаели, че не си вкъщи. Може просто да искали да те изгонят от каньона.
Студени тръпки побиха Лаура. Ако този някой, който и да беше той, знаеше, че не си е била вкъщи, това означава, че я следят, а тя дори нямаше и представа. Ако са мислили, че е била вътре, значи се опитваха да я убият. И в двата случая каньонът вече не бе безопасно място за нея.
Адам! Дали не го заплашваше нещо? Дали някой не го преследва?
По стените на каньона пробягнаха светлини и те чуха гласовете на няколко души, които идваха от града и се изкачваха нагоре по пътеката. Малко след това няколко мъже изникнаха от тъмнината.
— Какво става? — попита Скот Елджин. — Тъкмо затварях бара, когато чух експлозията.
— Видяхте ли някого, докато идвахте насам? — попита Хен.
— Не.
— Някой оставял ли е кон в конюшнята през последния половин час? — попита той Чък Уилсън.
— Джес, оставял ли е някой кон?
— Не са водили никакъв кон в конюшнята през последния един час — отвърна Джес.
— Някой е хвърлил динамит в къщата на госпожа Блекторн — им каза Хен, — и още може да е наблизо. Хайде огледаме.
— Аз ще остана с госпожа Блекторн — предложи Джес, Не можем да я оставим сама. Може да не са хора, а нещо друго — измънка той под носа си.
— Наоколо няма призраци — отвърна му Лаура. — От седем години живея тук и знам.
— Но ти не винаги можеш да ги видиш, ако те самите не искат — увери я Джес.
— А ако наоколо има призрак, той трябва да е доста добър. Когато чух взрива, бях горе на ливадата.
— Искаш да кажеш, че тук горе има повече места, където могат да се крият ли?
— Има хиляди места — отвърна Лаура с усмивка, въпреки че се страхуваше да остане насаме с Джес. — Има и пещери — добави тя.
Джес потрепери.
— Никого не видях — каза Хен като се върна. — Който да го е направил, сигурно е потънал сред мескита, преди някой от града да успее да си обуе панталоните. Но сега, след като половината му жители са се запътили насам, нищо не можем да разберем.
— Какво стана? Какво беше това? — викаше Хоуп, които внезапно изникна от мрака, следвана по петите от Джорди. Адам се втурна право в прегръдките на майка си толкова изплашен, че напълно забрави за това, че трябва да се държи като голямо момче. Лаура го притисна до гърдите си, като трепереше от облекчение.
— Някой е хвърлил динамит в къщата ми — каза тя на Хоуп.
— Но там няма нищо — рече Хоуп. Едва сега Лаура осъзна цялата чудовищност на онова, което се бе случило. Тя и Адам нямаха нищо друго, освен дрехите на гърба си. Нямаше къде да живеят. Бяха напълно съсипани.
— Милостиви Боже — възкликна Грейс Уърти, която се появи като едва си поемаше дъх. — Как изкачваш тази пътека по десет пъти на ден?! Човек трябва да е здрав като бик.
Тя се втренчи в дупката, която бе останала в стената на каньона, и рече:
— Боже господи! Там ли беше твоята къща?
Лаура кимна. Тя стоеше вцепенена и не можеше да отрони дума. Никога не бе имала кой знае какво, но сега, когато разбра, че всичко, което бе притежавала, е разрушено, се почувства смазана.
— Могат да дойдат да живеят при мен — предложи Хен — Имам много стаи.
— Адам може да остане при теб — каза Грейс Уърти. — Но Лаура ще дойде при нас.
— Не мога — отговори Лаура.
— Можеш да дойдеш при мен или да отидеш при Рут Нортън.
Струваше й се че сънува. Тези хора всъщност се надпреварваха да й помогнат. Чувстваше се странно. Но й беше добре.
— Ще ти бъда задължена, ако мога да остана при теб, докато се наредя някак си — каза тя.
— Адам може да остане при мен и Джорди — предложи Хен. — Защо не пуснеш Томи да дойде при нас за няколко дни? — обърна се той към Грейс. — Ще ти бъде по-лесно да се оправиш.
— Не мога — отвърна тя.
— Разбира се, че можеш. Аз никога не стоя вкъщи, а хората от града ще построят наново къщата, ако децата я подпалят.
Грейс се засмя и каза на Лаура:
— Ела с мен и остави мъжете да оправят тази каша. Нали все пак затова са създадени.
Лаура се колебаеше. Загубата на всичко, което имаше, я караше да се чувства ужасно уязвима. Само Хен можеше да й осигури спокойствието, от което се нуждаеше.
— Иди — каза той, — ще намина да те видя по-късно.
— Нищо подобно — рече Грейс, — всичко, което искаш да й кажеш, може да почака до сутринта. Смятам да я заведа право в леглото и няма да ти позволя да я тревожиш отново тази вечер.
Лаура имаше чувството, че я обгръщат вълни на доброжелателност.
— Аз мога ли да остана? — попита Джорди.
— По-добре се върни с Адам. Той има нужда от мъж до себе си.
Джорди се изпълни с гордост. В този момент той бе най-големия деветгодишен малчуган в щата Аризона.