Докато Грейс Уърти я отвеждаше, Лаура хвърли последен, изпълнен със съжаление поглед на Хен. Той й се усмихна успокояващо, доколкото можеше. Предпочиташе тя да остане при него, но разбираше, че Грейс ще се погрижи по-добре за нея.
— Мислиш ли, че е бил някой от Блекторнови? — попита го Елджин, след като дамите си заминаха.
— Няма кой друг да е — отговори Чък Уилсън. — Чудя се дали те не запалиха и моята конюшня.
— Не ме тревожи толкова кой го е направил, колкото това дали са мислили, че Лаура е била вътре — каза Хен.
— А тя къде е била? — попита Чък.
— На ливадата, където държат коня на Адам.
— А ти къде беше?
— Дойдох да й кажа, че Адам е добре — отвърна Хен. Това не бе единствената причина, но не смяташе, че те трябва да знаят. — Когато идвах към къщата не видях никого.
— Сигурно е вървял след теб — каза Чък. — Какво ще правиш?
— Ще се върна сутринта. Сега не можем да направим нищо. Най-добре е всички да си отидат вкъщи.
Но той остана, след като всички си заминаха. Нещо още го тревожеше. Знаел ли е мъжът, който го е направил, че Лаура я няма или е бил сигурен, че тя и Адам са в къщата? — Това бе възможност, от която го побиваха студени тръпки. Той не знаеше много за Блекторнови, но ако те били способни на това, значи хората от Сикамор Флетс с основание се страхуваха.
Хрумна му една друга мисъл. Ами ако случайно е бил човек от града, някой, който е знаел, че Лаура не е вкъщи и е искал да я изплаши, за да се махне, като се е надявал, че Блекторнови ще оставят хората от града на мира. Никой не бе чул кон да препуска през пустинята и не бе видял някой да бяга. Възможно ли е този, който го бе извършил, и сега да е сред тях? Това не му се вярваше, но Хен нямаше нито улики, нито предположения, които да му допадат. Трябваше да обърне внимание на всички възможни варианти.
— Какво откри?
Тайлър потопи дървената лъжица в една голяма тенджера със сос, която вреше на огъня. Духна горещата каша, опита я, после пак я духна и пак опита. Прибави малко подправки и бавно я разбърка. Едва тогава вдигна глава към на брат си.
— Доста време мина, преди да попиташ.
— Хайде да не обсъждаме недостатъците ми — отговори Хен.
— Прав си. Ако започнем, няма да ни стигнат и дни.
Хен недоумяваше защо братята му винаги се опитват да го ядосват.
— Идеята да си пъхаш носа там, където не ти е работа и да заминеш един бог знае къде, за да те застрелят, беше твоя. Да ти е хрумвало, че може да се тревожа?
— Не.
— Е, тогава знай, че се безпокоях.
— Радвам се, че добре успя да го прикриеш.
Хен умираше от желание да излее скъпоценния сос на Тайлър навън при конете и те да минат през него. Може би това щеше да наруши неговото вечно самообладание.
— Доникъде няма да стигнем, ако продължаваме да спорим. Знам, че си разпитвал за Блекторнови. Какво откри?
— Защо не ме попита по-рано?
— По дяволите, Тайлър! Знаеш защо.
— Кажи ми.
— Ще има да вземаш.
Тайлър се ухили:
Струваше си да опитам.
— Продължавай да ме предизвикваш и ще… — Какво можеше да направи? Тайлър му беше брат. Дори и да беше най-дразнещото човешко същество в целия свят — след Джеф, който бе превърнал способността си да вбесява в цяло изкуство — той все пак бе дошъл тук, защото се тревожеше за него.
— Какво откри? Кажи ми, защото то ще ми помогне да реша какво да предприема — Хен можеше да се закълне, че Тайлър изглежда разочарован, че е отсъствал. — И когато ми кажеш ще хвърля скъпоценния ти сос на кучетата, ще те завържа за товарното ти магаре и ще го пусна към Рио Гранде.
Тайлър се ухили, доверието в брат му очевидно бе възобновено.
— Обаждането наистина свърши работа.
— Това го знам, но искам да разбера колко от тях са се отзовали.
— Не толкова, колкото очакваше старият. Може би цяла дузина. Неколцина може да пристигнат по-късно.
Тайлър опита соса, добави още някаква подправка. Обърка го и отново опита.
— Старият те мрази, но някои от семейството са се заели и с отглеждане на животни и са по-склонни да се занимават с кравите си, отколкото да водят война.
— Мислиш ли, че Ейвъри може да ги раздвижи?
— Да, може.
— Знам, че може — отвърна ядосано Хен. — Те всички биха могли да се преместят в Канада и да отглеждат овце.
Тайлър се ухили.
— Искам да знам мислиш ли, че Ейвъри може да ги накара да се размърдат дотолкова, че да нападнат града.
— Да, но не всички ще го последват.
— Колко ще бъдат с него?
— Много. Поне две дузини.
— Как научи толкова много? — попита го Хен. Беше сигурен, че Тайлър се усмихна.
— Не всички жени в Тюбак предпочитат мъжете от рода Блекторн. Ако искаш пак ще отида на разузнаване.