— Не, вече направи достатъчно. Благодаря. — Тайлър рязко вдигна глава и недоверчиво го погледна. — Точно това исках да кажа, благодаря — пак се ядоса Хен, — но по-добре го запомни, защото следващия път ще го чуеш на куково лято.
Но не му бе толкова трудно да го каже, колкото бе очаквал. Дори не бе в лошо настроение. Всъщност се чувстваше много добре.
По дяволите, това че е влюбен направо го погубваше.
Глава деветнадесета
Ейвъри хвана Адам, когато той вървеше надолу по тясната уличка между двете сгради. Детето се опита да се измъкне, но Ейвъри го държеше здраво. Адам изглеждаше изплашен.
— Виждам, че вече живееш с този мъж. Какво ли би казал баща ти, ако знаеше?
— Нямам къде другаде да живея — отвърна Адам опита да се освободи — Някой взриви къщата ни.
— Защо не остана с майка си?
— Няма да живея с жените — отвърна Адам с насмешка — При шерифа сме трима. Вчера победихме Дани Елджин и Шорти Бейкър.
Явно на момчето ужасно му се искаше да бъде бандит. Ейвъри се чудеше как да използва този факт в своя полза.
— Може би е добре, че си при шерифа. Там по-добре ще ми помагаш.
— Няма да ти помагам.
— Разбира се, че ще го направиш.
— Джорди каза, че само страхливците застрелват хората в гръб.
Ейвъри го хвана по-здраво и лицето му стана злобно…
— Искаш да кажеш, че съм страхливец?
— Джорди го каза — отвърна Адам, който смело държеше на своето. — Мама каза, че шерифът е добър човек, също като татко.
— Ти каза ли им за мен?
Не. На никого не съм казвал, че искаш да убиеш шерифа. Той ще дойде и ще те застреля на място. Него не го е страх.
Ейвъри блъсна момчето. Адам се препъна, но погледът му си оставаше все така дързък.
— Ти предаваш баща си — изръмжа Ейвъри. Беше толкова бесен, че едва си поемаше дъх. — Позволяваш на този убиец да се разпорежда с всички, сякаш е много важен, а баща ти лежи мъртъв в гроба.
Адам го гледаше предизвикателно.
— Като не ми помагаш, позволяваш с всяка измината минута на един убиец да живее, а баща ти да гние в земята.
— Нищо няма да му позволя да направи — запротестира Адам.
— Казах ти, че шерифът уби баща ти, малък глупак такъв. — Застреля го в гръб от засада, за да може да се хвали, че е убил един Блекторн.
— Не е вярно — отвърна Адам, който упорито отказваше да му повярва.
А защо иначе мислиш, че съм решил да го видя мъртъв? Този човек уби сина ми. Ще съм истински страхливец, ако не се опитам да го убия. Ти също, ако не ми помогнеш.
— Няма да го направя.
— Той е убиец. Защо мислиш, че са го наели на работа в града? За да убие повече хора от рода Блекторн, ето затова.
— Мама каза, че той е бил убит от лоши мъже.
— Точно така. Хен Рандолф го уби.
— Не ти вярвам.
— Тя не ти е казала, защото е влюбена в този убиец. Иска да се омъжи за него. А когато го направи, теб вече няма да те искат. Убиецът на баща ти ще те изхвърли от собствената ти къща. Няма ли да приличаш на истински страхливец тогава?
Не е вярно — извика Адам, скочи и се затича към реката. — Лъжеш — повторно извика той, но гласът му секна от вълнение. — Лъжеш — повтаряше той, като от време на време изхълцваше и изчезна в мескита отвъд реката.
Когато Джордж пристигна в града, Хен стоеше пред банката и разговаряше с Бил Нортън. Като го чу да ругае злобно, Бил остана крайно изненадан.
— Какво има? — попита той и погледна добре облечения конник и после Хен. — На мен ми прилича на почтен делови човек. Вероятно е женен — така изглежда.
— Точно такъв е — отговори Хен мрачно. — Няма работа тук. Този Тайлър! Направо ще го удуша!
И като остави банкера абсолютно объркан и малко разтревожен от този гневен изблик, Хен се насочи към брат си. Джордж поне бе проявил достатъчно здрав разум да остави Роуз вкъщи.
Когато Хен влезе в хотела, Джордж говореше с администратора.
— Той няма нужда от стая — обърна се Хен към администратора. — Ще отседне при мен. Вдигна куфара му и каза:
— Така ще можеш още рано утре сутринта да напуснеш града.
— Ще взема стаята — каза Джордж на администратора, за да не остана без покрив над главата си в случай, че не искам да си тръгвам.
Администраторът се чувстваше неспокоен между двамата мъже, но почтения и улегнал вид на Джордж го убеди в негова полза и той бутна отворената книга за регистрации към него.
— Предполагам, че си повярвал на онази невероятна история, която ти е разказал Тайлър — каза Хен.
— Аз сам проверих някои неща — отвърна Джордж. Той се подписа в книгата и взе ключа от администратора. — От Мексико до Канада има пръснати поне четирийсет големи мъже от рода Блекторн. Изпратих телеграма до Джак в Денвър.