Адам се приближи бавно и с неохота. Когато седна до нея, Лаура го прегърна и придърпа към себе си. Отначало той се държеше, но после обви ръце около кръста й.
— Винаги ще те искам — каза тя — Дори и след като пораснеш и станеш мъж и отидеш да живееш в свой собствен дом, ще ми липсваш и ще се тревожа за теб.
— Никога няма да отида да живея в свой собствен дом — каза Адам. — Ще живея с теб.
— И бъди сигурен, че никога няма да се омъжа за някой, който не те обича така, както аз те обичам.
Адам се притисна още по-силно в нея, а Лаура го притисна с едната си ръка, докато изтриваше една сълза с другата. Откакто се беше родил, Адам бе станал най-важния човек в живота й. И все пак напоследък така бе погълната от мисълта за Хен, че не бе забелязала, че нещо сериозно тревожи сина й. Трябваше да успее по някакъв начин да преодолее породилото се отчуждение. От това зависеше щастието й.
Но какво щеше да стане, ако Хен не харесваше Адам? Не всички мъже могат да приемат сина на друг мъж, особено когато той е син на престъпник и особено ако си мисли, че е незаконно роден. Семейството му страшно би се разгневило. Дали щеше любовта на Хен да издържи, ако негово семейство му обърне гръб?
Още една част от радостта, която се появи онази нощ на ливадата умря. Изглежда имаше твърде много пречки по пътя към тяхното щастие, твърде много бездни, които ги разделяха. Но едно беше сигурно — тя ще престане да мечтае за бъдеще с Хен и ще помисли повече за собствения си син.
Когато Хен влезе в офиса, Адам бе взел единия от пистолетите, които шерифа държеше в бюрото си.
— Никога не си играй със зареден пистолет — предупреди го той, като взе оръжието.
— Искам да ме научиш да си служа с него — каза Адам. Гласът му звучеше някак неестествено, сякаш рецитираше нещо, научено наизуст.
— Защо?
— Таткото на Дани Елджин казва, че ако искаш да се научиш да правиш нещо добре, трябва да те научи най-добрия.
Това, че Адам не го гледаше в очите, не му харесваше. Детето още му се сърдеше.
— Знае ли майка ти на какво искаш да те науча? — попита го той.
— Не — отвърна Адам.
— Мислиш ли, че трябва да направя нещо, което майка ти няма да одобри?
Лицето на Адам придоби упорито изражение и той каза:
— Един мъж трябва да знае как да се оправя с пистолет.
— Малко си млад за това.
Адам се изпъна в целия си ръст.
— Ще навърша седем. Дани Елджин е само на седем, а има собствена пушка.
— Защо не попита майка си за това?
— Тя само ще каже, че съм много малък.
Хен бе съгласен с нея по принцип, но разбираше, че за Адам е важно да знае нещо за оръжието. Умението да си служиш с него бе необходимо на запад. Мъж, който не може да борави с пистолет, по-добре да си поръча надгробен паметник.
— Добре, ще те науча на някои неща, но ще трябва да говоря с майка ти, преди да ти дам да стреляш.
Хен изпразни пълнителя.
— Вземи го. Виж какво е усещането. С пистолета трябва да работиш дотогава, докато започнеш да го усещаш като част от ръката си. Това е единствения начин да го използваш бързо и точно.
През следващия половин час Хен му обясни как се сглобява и за какво служи всяка част.
— Много е важно винаги да поддържаш пистолета си чист. Той е толкова важен, колкото и коня ти. Ако се грижиш за пистолета и за коня си и те ще се грижат за теб.
През цялото време, докато му обясняваше, Хен търсеше да забележи някаква промяна в изражението на лицето му, но погледът на момчето беше студен и то не задаваше много въпроси, както обикновено.
— Как го зареждаш и стреляш? — попита Адам.
Хен се чудеше дали прави онова, което трябва. Нещо в начина, по който се държеше Адам го безпокоеше.
— Най-важното нещо за пистолета е да знаеш кога да го използваш — каза Хен.
— Аз вече знам — отвърна Адам.
Той беше сам, когато Лаура се втурна в офиса му. Беше се опитала да го намери по-рано, но той бе отишъл на една от загадъчните си обиколки. Чакането само бе засилило възмущението й. Беше вбесена за това, че е учил Адам как да използва пистолет. Освен това се страхуваше. Адам беше станал все по-затворен. Отначало изглеждаше, че това засяга само отношенията му с Хен, но през последните няколко дни се бе обърнал и срещу нея. Така бе разбрала за оръжието.
— „Знам как да използвам пистолет“ — й бе извикал той, когато го наказа за това, че се застоява дълго навън без разрешение — „Шерифът ме научи. Сега мога сам да се грижа себе си.“
Една стена на страх и гняв ги разделяше с Адам и сърцето й се късаше. Винаги се бе страхувала, че ще изгуби Хен.
Ако изгубеше и Адам, това направо щеше да я убие.
— Какво мислиш, че правиш, като зад гърба ми учиш Адам да стреля? — попита тя в момента, в който той прекрачи прага на стаята.