Хен замълча за момент, втренчил се изненадано в нея. После отиде до стената, взе един стол, като й предложи да седне.
— Наистина изглеждаш изключително красива в тази рокля.
— Не искам да сядам — каза тя, като отказа да приеме стола и да обърне внимание на начина, по който я гледаше. — Държа да ми обясниш какво си правил.
— Никога не съм мислил, че кафявото ще ти отива. Червеното ми харесва много повече. С него очите ти изглеждат по-тъмни, а кожата — по-бяла.
— Не съм дошла да говорим за кожата ми, нито за дрехите ми. Искам да зная…
— Никога не съм предполагал, че госпожа Уърти има такива рокли.
— Миранда ми зае тази, но…
— Това го обяснява — каза Хен. — Не съм мислил, че ще намериш дрехи като тази в Сикамор Флетс.
— Ти си най-вбесяващия мъж, който съм срещала. Дори не мога да проведа нормален разговор с теб.
Очите му бяха изпълнени с възхищение и копнеж, които вече не се опитваше да прикрива. Тя бе забравила, че е облякла рокля, която й даде Миранда. Явно му беше трудно да свикне с преобразяването й от перачка в жена, облечена по последна мода.
— Да ми се сърдиш, че съм показал на Адам механизма на пистолета, е загуба на време, когато искам да ти кажа колко красива изглеждаш. Досега не съм осъзнавал наистина колко си хубава. Никога не съм ти го казвал, нали?
— Не, не си — отвърна Лаура. Вниманието й вече бе толкова отвлечено от това, за което беше дошла, че се страхуваше, че не може да се ядоса така, както преди малко. Хен хвана ръцете й и я придърпа към себе си.
— Да започна ли?
Лаура се опита да го прегърне така, че между тях да остане известно разстояние.
— Знаеш ли, Хоуп се опитваше да ми обясни колко си странен. Казах й, че е луда. Но сега мисля, че ти си луд.
— Ти ме подлудяваш. Никога преди не съм се чувствал така. И никога не съм говорил такива неща. Сигурно започва да ме тресе.
— Как смееш да сравняваш това, че си влюбен в мен, с треска?
— Монти каза, че било като болест.
— Кажи на Монти, че не е вярно.
— Джордж и Медисън казват същото.
— Те всички грешат. Това трябва да е най-прекрасното чувство.
— Чудесна болест — заключи Хен.
Лаура се опита да се съсредоточи и каза:
— Няма смисъл да ти говоря. Защо си позволил ми Адам да пипа пистолета?
Хен я дръпна по-близо и я целуна по челото.
— Всеки трябва да знае за пистолетите, ако не за друго, поне заради собственото си достойнство. Време бе Адам ли се научи.
— Но ти знаеш, че не одобрявам оръжието.
— И аз, но то е необходимо.
Той се опита да я целуне по устните. Тя извърна лицето си и неговите устни докоснаха бузата и ухото й.
— Знаеш ли, все се чудех на Монти как може толкова дълго време да целува Айрис. Никога не виждах нищо особено в това. Предполагам, че се дължи на човека, когото целуваш.
Беше невъзможно да му се сърди, когато целувките пропъждаха всякакви други мисли от главата й. Дори й беше трудно да си спомни, че не може да се омъжи за него, преди да разбере какво не бе наред между тях с Адам.
— Но ни най-малко не съжаляваш, нали? — попита го тя. Тялото й не й се подчиняваше и се притисна към неговото.
— Съжалявам, че съм чакал толкова дълго, за да разбра колко е хубаво да те целувам.
— Винаги правиш точно онова, което искаш, без значение какво казват другите.
Той не я слушаше, но това нямаше значение. От близостта му в главата й бе пълна бъркотия. Гърдите й леко докосваха тялото му, от което цялата пламваше. Усещаше ръцете му, които я прегръщаха, устните му на шията си и можеше да мисли единствено за това, какво иска да направи, не какво трябва. Но преди да се поддаде на желанието да се хвърли в обятията му, без да дава пукната пара за последствията, някой шумно се изкашля зад тях и я накара да се освободи от прегръдката на Хен.
— Това едва ли ще е толкова важно, шерифе — каза госпожа Уърти — но братята ти те канят на вечеря тази вечер.
— По дяволите братята ми — изруга Хен, далеч не така смутен, както Лаура. — Не съм ги молил да идват тук. Могат сами да вечерят.
— Разбира се, че ще отидеш — проговори Лаура, като се опитваше да възвърне предишното си спокойствие и да не вдига очи към Грейс Уърти, в които ясно личаха сподавените й желания.
— Поканена си на вечеря у семейство Нортън — обърна се Грейс към нея. — Искаш ли да ти помогна да избереш какво да облечеш?
Лаура знаеше, че няма какво да избира. Знаеше и това, че Грейс няма намерение да се махне, докато тя не тръгне с нея.
— Още ти се сърдя — каза тя на Хен на излизане. — Следващият път ме попитай, преди да решиш кое е най-добро за детето ми.