— И ти на това му викаш сърдене? — удиви се Грейс, докато излизаха от офиса на шерифа. — Бог да те пази, детето ми, ако вие двамата някога решите да се сдобрите.
Докато вървеше към конюшнята, Хен се чудеше какво го беше прихванало. Никога не бе говорил на някоя жена така, както говори с Лаура. Звучеше като малко момче, което се е влюбило за пръв път в живота си. Дори и Монти не говореше така в присъствието на Айрис.
В конюшнята завари Сам Овъртън да оглежда конете, които Джес щеше да запрегне в дилижанса.
— Да си чувал за още някой Блекторн?
— Може би един-двама.
— Благодаря ти. Отваряй си очите. Все някак ще се оправим.
— Надявам се. Това място може да стане един хубав малък град. Този не го искам — извика той на Джес, който извеждаше един пъстър скопен кон. — Много е нервен. Доведи ми онзи кафявия.
Хен не обръщаше никакво внимание на звуците, причинени сякаш от нечия борба навън, докато не разбра, че те се приближават към офиса му. Той стана и надникна навън. Джорди се приближаваше като влачеше Адам след себе си. Момчето се дърпаше на всяка крачка, но Джорди бе по-силен от него.
— Какво става? — попита Хен, когато Адам почти успя да се измъкне. Джорди се хвърли върху него и като го вдигни го стовари чак вътре в офиса. Той затръшна вратата след себе си и се облегна на нея, за да попречи на Адам да избяга.
— Кажи му с какво се занимаваш — заповяда му Джорди. Адам се насочи към него, готов пак да го нападне. Хен го хвана отзад за колана на панталоните.
— Достатъчно сте се борили. Хайде сега да ми кажеш какво ви става и на двамата. Винаги сте били такива добри приятели.
— Аз нямам приятели доносници — отвърна Джорди. И не се навъртам наоколо, за да застрелям някого в гръб.
— Това е доста сериозно обвинение, Джорди — рече Хен — Надявам се, че имаш основание да го предявиш.
— Хванах го — каза Джорди, като обвинително насочи пръста си към Адам. — Наистина го хванах.
— Какво си го хванал да прави? — попита Хен.
— Ти му кажи, долен страхливец и измамник — извика Джорди.
Двете момчета се опитаха пак да се нахвърлят един върху друго, но Хен ги раздели.
— Хей, спрете и се успокойте. А сега искам да разбере какво става тук или и двамата ще ви тикна в затвора, докато проговорите.
— Кажи му, ако ти стиска — рече презрително Джорди.
— Какво да ми кажеш — Хен попита Адам, но момчето не смееше да го погледне.
— Кажи му, че се навърташ около онова кривогледо нищожество Ейвъри Блекторн. Кажи му, че два пъти вече те хващам.
Хен погледна Адам. Момчето не вдигаше поглед от земята.
— Вярно ли е това, Адам? — попита го той.
— Разбира се, че е вярно. Питай Томи Уърти, ако не вярваш на мен. И той ги е видял.
— Защо се срещаш с този човек, Адам? Не разбираш ли, че той е един от хората, които искат да те вземат от майка ти?
— Той ми е дядо и ме обича — извика Адам.
— Може и да те обича, но след като се опитва да те отвлече от майка ти, значи не мисли кое е най-добро за теб.
— Той не иска да се отърве от мен — нахвърли се Адам върху него. — Иска да отида да живея при него.
— Никой не иска да се отърве от теб. Джорди и аз сме ти приятели.
— Мен не ме брой — решително заяви Джорди, като не преместваше поглед от Адам. — Не съм приятел на човек, който се навърта около някой, който се опитва да те убие, Хен. Ако те бяха убили, трябваше да се върна да спя в конюшнята и сигурно щях изгоря.
— Аз още съм ти приятел — обърна се Хен към Адам. Предполагам, че не мога да обвинявам едно момче за това, че иска да вижда дядо си.
— Аз мога — твърдо рече Джорди. — Няма да имам нищо общо с дребен мошеник като Ейвъри Блекторн.
— Той не е дребен мошеник — извика Адам. Беше толкова разстроен, че малко оставаше да заплаче, но Хен знаеше, че той по-скоро ще се остави да го разкъсат на хиляди парчета, отколкото да заплаче пред Джорди. — Той иска да ме научи как да стана като татко.
— За какво ти е да приличаш на този престъпник? — попита го Джорди.
— Той не е бил престъпник. Мама каза, че е бил добър човек. А ти си го убил — извика той, като се обърна към Хен. Стрелял си в гърба му и си го убил.
— Кой ти каза това? — попита Хен, крайно изненадан от подобно обвинение.
— Убиец! Убиец!
— Пусни ме да се оправя с него — каза Джорди. — Ще го науча аз него как да ти вика убиец.
— Не, остави го да говори.
Но точно тогава през задната врата влезе Хоуп, която носеше подноса с обяда.
— Мразя те — извика Адам. — Мразя те! — и като профуча край смаяната Хоуп, той избяга през задната врата.
— Ще го хвана и ще го доведа — обеща Джорди. Хен сложи ръка на рамото му и рече: