— Иди си вкъщи — извика през рамо Хен.
Един куршум изсвистя покрай него, но той продължа ваше да върви.
— Ти си страхливец — викна Алисън. — Страх те е да изправиш срещу мен като истински мъж.
Хен се отправи към другия край на града. Друг куршум изсвистя покрай ушите му, но той продължи да върви.
— Обърни се и ме погледни — това звучеше като вик на момче, което не разбира защо играта не е протекла така, както е очаквало.
Хен спря и се обърна.
— Нямам работа с пияници и не стрелям по момчета. Играта свърши. Всички ще останат вътре, докато си заминеш. Няма да е зле да си отидеш вкъщи.
— Там има двама мъже — каза Алисън и посочи Джордж и Тайлър. — Мога да ги застрелям.
— Твърде си пиян, за да го направиш.
— Ще ти покажа, че не съм пиян — извика Алисън — Ще ви покажа на всички, страхливци такива.
Той се прицели в няколко прозореца. Звукът от счупените стъкла сякаш засили възбудата му.
— Видя ли, нали ти казах?
Той се прицели в Тайлър, който стоеше пред ресторанта. Когато изстрела отекна, дори и Алисън изглеждаше изненадан, Тайлър моментално вдигна ръка към бузата си.
Един прозорец се разби. Някой изпищя.
Лаура ахна от изумление. Защо Хен не направеше нищо? Защо просто си стоеше там?
— Стреляй! — извика тя навън. — Застреляй го, преди да те е застрелял.
Тя не осъзнаваше, че моли Хен да застреля този непознат мъж. Безпокоеше я само фактът, че той бе твърде далеч, за да я чуе. Щеше да се тревожи за тази поразителна промяна в себе си едва след като се убеди, че Хен се намира в безопасност.
Хен видя, че по ръката на Тайлър имаше кръв. Той се вбеси. Този малък глупак едва не бе убил брат му. Извади пистолета си и стреля, сякаш преди да усети какво прави Алисън извика и пистолета хвръкна от ръката му. Една червена струйка кръв потече от китката към лакътя му; Той се хвана за ръката с изкривено от болка лице.
— Мислиш си, че е забавно да си играеш с пистолети, нали? — каза Хен заплашително.
Това момче беше точно като всички останали. Мислеше, че пистолетът го прави някой. Чувстваше се като голям като виждаше, че хората се страхуват от него, като знаеше, че може да им причини болка и да ги накара да го молят. Сега щеше да разбере какво означава да си жертвата; После нека да реши дали е толкова забавно.
Хен отново стреля и шапката на Алисън хвръкна от главата му. Той се приближи към момчето, което беше ужасно изплашено.
— Струва ти се много весело да дойдеш в града и да сееш смут сред населението, като започнеш да стреляш. — Много ти е забавно да плашиш хора, които нищо не са ти направили — каза той.
Алисън се обърна и започна да се отдалечава от Хен, като от време на време подтичваше.
Хен отново стреля, два пъти. Ботушите на Алисън останаха без токове. Той се спъна и се изправи, като се олюля несигурно. Страхуваше се да не се обърне и побегне.
— Достатъчно. Остави го — каза Джордж, застанал до него, но Хен не му обърна никакво внимание.
— Ти улучи брат ми. Разбра ли какво направи? Можеше да го убиеш, ако се бе позаклатил още малко. Помисли ли за това, или само се опитваше да ме ядосаш, за да се върна? Така ли мислиш за хората, като за вещи, които да използваш всякакъв начин, когато имаш нужда от тях? — Той стреля, като откъсна парче от ръкава на ризата на Алисън. — Стой мирно проклето тъпо кутре такова! Ще направя една драскотина бузата ти. Да видим дали ще ти хареса.
— Достатъчно — каза Джордж.
Хен не спря.
— По-добре стой мирно — каза той — Това не е лесен изстрел. Няма да ми хареса, ако отнесе половината от лицето.
Алисън не помръдваше, вцепенен от страх.
— Ще се постарая белега да не е много голям. Не по-голям от този, който направи Тайлър.
Алисън вдигна ръка да се предпази от изстрела.
— Недей, моля те, недей! — проплака той.
— Вече не мислиш, че е забавно, а? — каза Хен и изстреля два куршума, които се забиха до ботушите на Алисън от двете му страни. Момчето подскочи, падна назад и остана да лежи там.
— Веселбата едва започва. Може да ти направя два еднакви белега от двете страни. После бих могъл да поодраскам ребрата ти. Винаги съм искал да разбера дали ще успея да го направя.
— Престани, Хен! Прекаляваш! — опита се да го спре Джордж.
— Стой настрани, Джордж! Той дойде тук, за да ме убие. Искам да разбере какво означава това.
— Мисля, че вече разбира.
— Не, още не. Или пък може да ти поодраскам ушите — заплаши той Алисън.
Момчето пребледня. Белезите на ушите му щяха да го определят като страхливец за цял живот. Хен се спря на пет крачки от Алисън.
— А сега наистина не мърдай — каза той и вдигна пистолета си.