— Той е още дете — промълви Джордж. Пистолетът в ръката му не помръдваше.
Дъхът на Лаура замря. Тя видя как Хен вдигна пистолета и чакаше да чуе изстрела, който щеше да причини смъртта на младежа. Усети как й се повдигна и се подпря ни перваза на прозореца.
— Ще го застреля ли? — попита Адам.
— Не знам — отвърна тя с пресипнал и отмалял глас. „Моля те, недей, умоляваше го тя безмълвно, нямах това предвид. Не го убивай. Винаги когато те погледна, лицето му ще изниква пред очите ми.“
Не разбираше как така чувствата й се обърнаха, но знаеше, че не я лъжат. Ако Хен убиеше това момче, любовта й щеше да умре.
— Харесва ли ти, малкия? И ти ли щеше да направиш това с мен? Не е много забавно като знаеш, че ще умреш, нали?
Хен свали пистолета, пристъпи напред и дръпна Алисън да се изправи.
В затвора ще можеш да решиш дали ти харесва да бъдеш стрелец.
Той чу Джордж да си отдъхва. Почуди се дали наистина бе повярвал, че ще застреля това момче. Вероятно. Не му бе дал повод да си помисли друго.
— По-добре изпрати да повикат лекар — каза Джордж. — Никой трябва да види ръката му.
— Може да почака, докато лекарят прегледа страната на Тайлър — отговори Хен като буташе Алисън пред себе си.
Лаура седеше отпусната на прозореца, твърде отпаднала, за да се изправи.
— Какво ще направи сега? — попита Адам.
— Ще го заведе в затвора — отвърна тя и затвори очи, за каже една благодарствена молитва. Обичаше Хен Рандолф по-безумно от всякога.
Но още преди да стигне до затвора, Хен видя доктор Върсън и Тайлър да бързат към ресторанта.
— Защо не му каза да погледне лицето ти? — попита го Хен, когато лекарят влезе, а Тайлър остана навън.
— Той дойде да види Хоуп. Един от куршумите я е улучил.
Хен усети как нещо в него се преобърна. Едва сега успя да различи между многото различни шумове плача, който идваше откъм ресторанта. Без да осъзнава, че води Алисън със себе си, той влезе вътре. Хоуп лежеше на пода до прозореца, а отпред дрехата й имаше голямо кърваво петно. Хлипащата Грейс Уърти седеше на колене и се мъчеше да спаси дъщеря си, без да обръща никакво внимание на разпръснатите наоколо стъкла. Мъжът й се опитваше да я дръпне настрана, за да направи място на доктора.
На Хен му бе достатъчен един поглед, за да разбере, че всичко е загубено. До сутринта Хоуп щеше да бъде мъртва. Никога не беше виждал да умира млада жена, или поне не някоя, която познаваше, и която го интересуваше. Това беше страхотен удар за него. Мислеше, че гледката ще го изкара извън нерви, че ще изпита безумна ярост. Но вместо това почувства душата си празна и изпепелена.
— Как е станало? — успя да попита той.
— Тя искаше да гледа — отговори баща й. — Мислехме, че тук вътре ще бъде на сигурно място.
Грейс обърна обляното си в сълзи лице към Хен.
— Ти си виновен! Защо не го застреля?
— Той е още момче. Не можех да стрелям просто ей така.
Остър писък прекъсна думите му. Разпознала Алисън, Грейс Уърти се нахвърли върху него с цялата яростна мъка на майка, чието дете току-що е било зверски убито. Спусна се към лицето му с извити пръсти като ноктите на хищна птица, и започна да го удря с юмруци, натежали като олово от мъката й. Наложи се Джордж и съпругът й заедно да я дръпнат настрана.
— Убийте го! — ридаейки крещеше тя. — Убийте го! Защо ще живее, след като уби дъщеря ми?
Замаян, Хен издърпа Алисън навън от ресторанта, на улицата. Той го блъсна пред себе си, а Алисън се препъна от бързото ходене. Когато стигнаха до офиса му, той го тикна през вратата. Хен започна да рови в бюрото си, за да намери ключовете. Отвори вратата на ареста и го бутна в една килия. Алисън се строполи на леглото и попита:
— Тя ще умре ли?
Гласът му беше като на изплашено момче, а не като ни стрелец, но въпросът му накара Хен яростно да избухне. Не изпитваше и капка съчувствие към Алисън. Той ядосано кръстосваше насам-натам, а лицето му бе изкривено от безсилния гняв, който го изпълваше.
— На теб пука ли ти? За вас, Блекторнови, има ли значение с кого се биете или кого убивате? Дали ще е жена, която се мъчи да защити детето си, или ще е момиче, толкова младо, че не е имало даже и приятел? Или предпочитате мъж, който е глава на семейство? Защо не уби мен? — извика той, като посочи с пръст парчето метал, закачено на ризата му. Хен рязко отвори вратата на килията и връхлетя вътре.
— Аз нося значка — изкрещя той на Алисън, който се беше свил и трепереше. — Шерифите са любимата ви мишена, нали? Ейвъри Блекторн трябваше да си намери такава.
Алисън още повече се сви в ъгъла.
— На какво ви учат в това ваше семейство? Кога ви казват, че е ваше право да вземате всичко, което искате? Кога започвате да мислите, че можете да преследвате или убивате всеки, който се изпречи на пътя ви?