Хен сграбчи Алисън за ризата и го повдигна от леглото. Като продължаваше да си служи само с една ръка, той го блъсна в железните решетки на килията.
— Кой ви е казал, че тази проклета територия принадлежи на Блекторнови, за да грабят на воля?
Той отново удари с всичка сила Алисън в металните решетки.
— На всичко това ще се сложи край, дори ако трябва сам да убия всички от проклетото ви племе.
— Хен!
Хен сякаш не чу гласа на брат си.
— Това е последната жена, на която сте причинили болка, последния град, който сте обезпокоили и последното невинно дете, което сте убили.
Хен с такава сила запрати Алисън в стената, че момчето едва не припадна.
— Хен, престани!
— Ще те убия — изръмжа Хен. — След това ще отида в Тюбак, за да очистя всички твои подли роднини.
Джордж се опита да спре Хен, като сложи ръка на рамото му.
— Остави го! Ако сега го убиеш, ще си също толкова лош, колкото е той.
Хен сви рамене, за да се освободи от ръката на Джордж. Но въпреки гнева, който го изгаряше отвътре и огромното желание да изпълни всяка своя заплаха, знаеше, че може да си го изкара на момчето. Той го запрати в ъгъла още веднъж и излезе от килията.
— Как е Хоуп? — попита той, докато заключваше.
— Не знам. Оставих Тайлър да види дали нямат нужда от неговата помощ. Дойдох след теб.
Хен затръшна вратата на затвора и я заключи.
— Понеже добре познаваш моя характер, дойде да се увериш, че няма да нараня момчето ли?
— Дойдох, за да се уверя, че ти самия няма да се нараниш.
— Много е късно за това — отвърна Хен и се запъти към критата. — Ако в мен беше останало нещо, което си струваше да бъде запазено, днес го изгубих.
— Къде отиваш? — попита го Джордж, когато Хен тръгна да излиза.
— Да видя как е Хоуп.
— Не можеш да направиш нищо сега. Защо не…
— Трябва да отида. Трябва да знам какво става с нея: Застреляха я заради мен.
— В ината не беше твоя.
— Не се опитвай да ме оправдаеш — каза Хен като се запъти към ресторанта. — Много те бива за това, но вече съм голямо момче. Не вярвам на всичко, което чуя.
— Няма смисъл да се обвиняваш.
— А кого искаш да обвинявам? С удоволствие бих намерил някой. Може да съм закоравял стрелец и безмилостен убиец, но в мен са останали достатъчно човешки чувства, за да се почувствам дяволски зле, когато убият едно дете.
Хен влезе в ресторанта точно когато лекарят се изправяше.
— Нищо не мога да направя за нея. Направете какво можете, за да й е удобно.
Погледът на госпожа Уърти се спря на Хен и от гърдите й се изтръгна мъчителен вик:
— Ти я уби! — изкрещя тя, като се откъсна от ръцете на съпруга си и с несигурни стъпки се запъти към Хен. — Ти и онова ужасно момче. Все едно, че ти сам държа пистолети и стреля. Ако не я насърчаваше да се навърта около теб и не я бе запалил с всички тези приказки за стрелци, тя щеше да бъде в кухнята, където й е мястото, а нямаше да виси на прозореца.
Сълзи блестяха на покритото с петна лице на Грейс. Един кичур се бе измъкнал от косата й и беше паднал върху дясната половина на лицето й. Не приличаше на жената, която познаваше Хен.
— Махай се. Не искам да те виждам. Ти си убиец. Носиш смърт, където и да отидеш. — Гледаше го с широко отворени очи, в които се четеше безсилен гняв и нестихващо отчаяние. — Надявам се, че Лаура няма да се омъжи за теб. Ти ще съсипеш и нейния живот.
Хорас Уърти се опита да прекрати гневния изблик ни жена си. Преди тя да успее да го отблъсне, в ресторанта влязоха Миранда и Рут Нортън. Миранда предложи да преместят Хоуп в леглото й. Рут Нортън се опита да помогне на Хорас да успокои Грейс.
Джордж използва тази възможност да издърпа Хен навън.
Лаура се приближи тичешком. Забеляза как хората надничаха през счупения прозорец на ресторанта.
— Какво става? — попита тя.
— Един от куршумите е ударил Хоуп.
— Как е тя?
Хен не можеше да отговори.
— О, господи! — възкликна Лаура.
— Виж какво можеш да направиш — каза Хен. — Госпожа Уърти не е на себе си.
Лаура се поколеба за момент, после бързо влезе вътре. Тайлър остана навън пред ресторанта. Кръвта по бузата му бе засъхнала.
— Добре ли си? — попита го Хен.
— Само драскотина — отвърна Тайлър с безизразно лице.
— Можеше да бъде и по-зле.
— Но не е.
Хен се загледа в брат си. Не знаеше какво да му каже.
Не знаеше какво всъщност изпитва. Тайлър бе по-заклет самотник дори и от него. И все пак бе дошъл в Сикамор Флетс, за да се увери, че нищо лошо не му се е случило. Беше получил рана в лицето заради неговите проблеми.