Подаде му дъждобрана. Той го взе, но не отместваше поглед от лицето й.
— Защо дойде?
— Не знаеше ли, че ще дойда?
— Не.
Можеше да се закълне, че наистина не е предполагал, че се съмняваше в любовта й. Той не вярваше, че заслужава да бъде обичан.
— Аз съм стрелец и убиец.
— Ти използваш оръжието, но не си убиец.
— Искаш ли да се връщаш? — попита той.
Тя си мислеше, че той може би иска да си тръгне и че се срамува, че е плакал пред нея.
— Ще останеш ли с мен?
В този въпрос за нея бе събрана вечността. Погледни го и видя лицето на човек, измъчван от демони, които никога няма да може да победи сам. Дори и братята му не бяха успели да му помогнат.
Но тя можеше и той й даваше тази възможност.
— Да — отговори тя.
— Нямам много опит.
— Нито пък аз.
— Всъщност никога не съм бил с жена.
— Никога не си… — не довърши тя. Сигурно беше много трудно за един мъж да направи такова признание.
— Никога не съм мислил много за жени, не можех просто да ги използвам. Монти би могъл да прекара нощта с една жена и да забрави и лицето, и името й до сутринта. Това на мен не би ми позволило да заспя спокойно.
Лаура не знаеше какво да каже. Не познаваше мъж, който да не гледа на жените като на нещо, което трябва да използва. За мъжете такова отношение беше съвсем естествено. А също и за жените.
— Знаех си, че някой ден ще срещна подходящата жени и че това ще стане точно тогава, когато трябва.
Лаура преглътна с мъка. Хен искаше тя да е първата! Знаеше, че Карлин е бил и с други жени. Това че се бяха любили и бяха създали дете, за него не означаваше кой знае какво.
Но с Хен щеше да бъде различно.
— Хайде да се скрием от дъжда — каза тя и го дръпна на сухо под скалите. — Донесох ти одеяло — продължи тя и му го подаде.
— И ти не си по-суха от мен.
— Само роклята ми е мокра.
— Трябва да запалим огън — каза Хен.
Като взе от дървата, които Лаура държеше в пещерата, Хен запали малък огън във вътрешността й, за да може да задържи топлината.
— А сега съблечи тези мокри дрехи — каза Хен. Стояха един срещу друг, опиянени от близостта си.
— Ще ми помогнеш ли?
Хен никога не беше разкопчавал женска рокля — не беше искал — но сега тялото му се напрегна в очакване. Лаура се обърна с гръб към него и той не можеше да снеме поглед от нея. Шията и раменете й неустоимо го привличаха. На светлината на огъня кожата й изглеждаше невероятно мека и гладка. Той се протегна и я докосна. Тя потръпна.
— Студено ти е — каза той.
— Не — каза тя като го погледна през рамо. — Отдавна не ме е докосвал мъж, а толкова нежно — никога.
Той едва я бе погалил. Как беше възможно допирът така да я развълнува? Разтвори ръката си и сложи длан на рамото й. Тя се разтрепери още по-силно.
— Студено ти е.
— Не.
Не й вярваше. Разкопча копчетата й, извади и разгъна одеялото.
— Съблечи тази рокля.
Роклята й се плъзна надолу по тялото, падна на земята и тя пристъпи, за да се освободи от нея.
Влажният въздух я накара да потрепери така силно, както ако изпитваше срам и да се свие, като позволи на Хен да види силуета, за който само бе мечтал. Кръвта завря във вените му и той настръхна от топлината, която идваше от слабините му, и се излъчваше от всяка фибра на тялото му. Като не знаеше как ще реагира и дали ще успее да запази контрол над себе си, Хен побърза да придърпа одеялото към раменете на Лаура.
— А сега ти — каза тя.
Хен остана по долни дрехи.
— Съблечи всичко. Целият си мокър.
— Обърни се.
Лаура се усмихна, но се обърна и погледна към ливадата. Пороят бе преминал в лек дъждец. Небето на запад бе започнало да се прояснява. Над върховете на планините проблясваха звезди. След по-малко от час облаците щяха да изчезнат.
Хен се съблече, пъхна се под одеялото при Лаура и каза:
— Не си длъжна да останеш. Не беше честно от моя страна да те моля.
— Искаш ли да си тръгна?
— Не.
— Тогава ме прегърни. По-студено е, отколкото си мислех.
Хен не чувстваше студа. Беше му приятно топло. Той прегърна Лаура и я притегли към себе си. Усещаше гърдите й свободни под долната риза. Това го наелектризира. Раздвижването в слабините му бе рязко и потресаващо. Страхуваше се, че такъв очевиден знак за страстта му може да изплаши Лаура. Леко се премести, за да прикрие състоянието си.
Целуна я. Устните му изследваха нейните бавно, нежно, продължително, до край.
Усещайки пръстите си да притискат нежната й плът той се опита да се отпусне и да намали напрежението, което изпъваше тялото му като струна. Опитът му не успя.