Тази вечер той разруши стената, зад която се беше крил петнайсет години. Тази вечер бе освободил онази част от себе си, която винаги бе държал здраво и не бе изпускал дори за момент. Резултатът беше неочакван и поразителен. Толкова много искаше Лаура, че почти не можеше да се контролира.
За пръв път в живота си започваше да разбира какво има предвид Монти като казваше, че ако не бъде с жена ще се пръсне. Но не бе така лесно да прогони мъжа в себе си, който не искаше да се предаде толкова бързо. Той искаше да знае как може да се люби с жена в една пещера насред планинския каньон. Искаше да знае какво е станало с мечтата му да сподели живота си и първото любовно усещане с млада, чиста и непорочна жена.
Но Хен не се чувстваше виновен. Лаура бе дошла при него, защото го обичаше и остана точно заради това. Не виждаше нищо позорно. Тя дойде при него, защото той се нуждаеше от нея така, както от никой друг в живота си. За себе си тя не искаше нищо. Не искаше дори да я обича в замяна.
Но той я обичаше. Обичаше я с цялата сила, на която бе способен. Беше започнал да се страхува, че е обречен никога да не опознае любовта, да не може да изпитва нищо към една жена, освен уважение и приятелство. Тялото му говореше, че страховете му са неоснователни.
— Искам да те гледам — прошепна той.
— Може би ще ти харесам повече, ако съм малко по-загадъчна. Чувала съм, че жената изглежда по-привлекателна на светлина от огън.
— Можеш да затъмниш и най-яркото слънце с красотата ти.
Сякаш ток премина през Хен, когато разкопча ризата й и мушна ръка отдолу, за да погали гърба й. Кожата й беше невероятно мека и топла, а косата й, хладна и влажна, миришеше на дъжд. Той се почуди дали не измръзва. Не искаше да направи нещо, което да я изплаши. Не искаше тя да се страхува от него.
Лаура се извърна така, че ризата да се плъзне по рамото й. Ръката й го докосна, спусна се надолу по неговата и хвана дланта му. Като я взе в своята, тя я придвижи нагоре по тялото си, докато достигна гърдите й.
Хен се вцепени, очаквайки позволение да продължи.
— Докосни ме тук — каза Лаура като насочи пръстите му към набъбващите си зърна. Бавно се отпусна назад и легна върху одеялото, а полулегналото тяло открито го приканваше.
През целия си живот Хен не беше виждал нещо по-красиво. Изкушаваше се да седне и да я гледа до насита. Но едно по-силно желание да я докосва и усеща взе връх над благоговението му. Протегна се и погали корема й. Кожата й бе гладка и мека. Стомахът й се повдигаше в ритъм с дишането. Ръката му се насочи към гърдите й и ги докосна. Лаура затаи дъх и дишането й се учести.
— Да не би да ти причинявам болка?
— Не — каза Лаура и протегна ръка. — И аз искам да те докосвам.
Заля го вълна на необуздани усещания. Никой не го бе докосвал така досега. Това беше нещо ново и разтърсващо. Допирът на пръстите й по гърдите и раменете му го влудяваше. Взе ръцете й в своите и легна до нея.
— Сигурно всичко обърквам — каза той като целуна върховете на пръстите й. — Но не мога да мисля, когато правиш такива неща.
Тя вдигна ръцете му към устните си и каза:
— Мислиш ли, че аз мога, когато ти ме докосваш?
— Не знам. Знам само, че ме подлудяваш.
— Тогава ме прегърни — каза Лаура.
Хен обви ръце около нея и легна по гръб, като я притегли върху себе си. Влажната й коса покри лицето му. Лаура я отметна назад, като тръсна умело глава.
— Така по-добре ли е — попита тя.
Вместо да отговори Хен взе лицето й в ръцете си и я целуна силно и продължително. После се намери върху нея. Ръцете му инстинктивно галеха гърдите й, докато отново я целуваше. И отново като следваше първичното си желание, и покри с целувки по шията, спусна се надолу към гърдите, които се втвърдиха.
Той продължи по-бавно, защото се страхуваше да не я нарани или изплаши. Но дълго сдържаните му желания избухнаха и пометоха търпението и нежността му. Страстта, с която се нахвърли към гърдите й я накара да застене тихо и да заизвива тяло под неговото. Той съблече ризата й малко непохватно.
— Сигурна ли си, че не ти е студено? — попита той, докато ръцете му обхождаха тялото й и се спряха за момент във вдлъбнатината между бедрата й.
— Не и докато ме прегръщаш — отвърна тя.
Искаше да я задържи в прегръдките си завинаги. Искаше да я докосва и да я усеща, да я проучи с устни и тяло, да като я опознае така, както познаваше себе си. Желанията, които го връхлитаха, ставаха все повече и повече. Искаше да пие от нектара на устните й, да я накара да се смее до забрава и да пее от щастие. Искаше да зарови глава в косите й, сияещи от слънцето, да вдъхва аромата на тялото й, натежало от сън.