Майка му се оказа в много по-потиснато състояние от Дездемона и Джулиън; тя се обвиняваше, че ги е накарала да излязат на разходка. Къщата се напълни със сестри, лели и братовчедки, затова той я предаде в техни ръце и я остави на грижите на доктор Сантини. Единствено времето и много убеждаване щеше да й помогне да се справи. Джулиън очевидно нямаше психологични травми, поне така каза доктор Сантини, след като бебето, с пълно стомахче, заспа в креватчето си, както обикновено. Затоплена след банята, увита в дебел халат, Дездемона се настани на креслото до люлката на Джулиън и отказа да мръдне оттам.
По-късно, помисли си Кармайн, докато се спускаше по пътеката към кея. В момента няма да ми обърне абсолютно никакво внимание, а нямам намерение да натрапвам полицейското си присъствие между нея и Джулиън.
Патрик и екипът му бяха пред навеса за лодки и разговаряха с Ейб и Кори. Близо до тях, на сравнително равно място бе метнато покривало от брезент.
Разкривеното тяло на Ерика Девънпорт бе извадено от водата и оставено под брезента. Склонът бе прекалено стръмен, за да качат носилката, така че щяха да я пренесат до пътя в брезента.
— Краката и ръцете й са счупени на няколко места преди настъпването на смъртта — обърна се Патрик към Кармайн, — всеки крайник на по две места — пищялите и бедрената кост на краката, лакътната и раменната кост. Удушена е с тънко въже, поне така предполагам.
— Пак е различно — установи Кармайн.
— Как са твоите хора? — попита Патси.
— Без поражения, поне според доктор Сантини. Мама е най-зле. Разправя, че тя била виновна за цялата тази работа.
— Жена ти е една на милион.
— Знам. Ще отскоча до улица „Седар“.
— Ние ще се справим — успокои го Ейб.
— Това не е проблем и никога не е бил. Факт е, че само се пречкам — домът ми е завладян от над двайсет жени, всички до една готови да разпердушинят Холоуман, ако не открием кой се е опитал да убие жена с бебе в ръце — рече съвсем сериозно Кармайн. — Истината е, че и аз се чувствам така. Първо дъщеря ми, сега съпругата и сина ми. Значи сме значително по-близо до изрода, отколкото предполагаме.
Полицейското управление приличаше на кошер; когато Кармайн влезе, ченгетата се скупчиха около него с предложения всеки да направи каквото може. Отне му време, докато се промъкне сред тях, но пък се зарадва искрено. Макар да усещаше в себе си празнота, той бе сигурен, че дните на кукловода са преброени. Хладнокръвието на непознатия се топеше, беше станал прекалено арогантен. Разбира се, не бе имал намерение да убие Дездемона и бебето, но бе решил да изпрати на Кармайн предупреждение, като бе сложил трупа на Ерика Девънпорт под водата край навеса за лодки. Беше осъществил замисъла си посред бял ден! На банкета, организиран от „Максеул“, се беше случило нещо, но в продължение на четири месеца всичко е било нормално. Тогава обаче Еван Пю е изпратил писмото с намерение да изнудва някого и четири дни по-късно всички свидетели на „онова нещо“ са замлъкнали завинаги. Значи около двайсет и девети март се е случило нещо друго — нещо, което убиецът се е страхувал да не го злепостави пред света.
— Трябва ни жив свидетел — обърна се той към Ейб и Кори, след като влязоха в неговия кабинет.
— На разговорите на масата на Питър Нортън ли? — попита Кори.
— Да, но също и на инцидента, или обстоятелството, накарало Еван Пю да се превърне в изнудвач. Според мен, Ерика Девънпорт е знаела, а сега е мъртва. Идва ми да се захапя от яд, че не спрях Майрън, когато си тръгна! Когато я видях, разбрах, че носи товар, на който не издържаше вече, и ми се прииска Майрън да бе все още тук. Ако беше останал, истината може би щеше да излезе наяве. — Кармайн прокара ръка по лицето си. — Сега трябва да му съобщя, че е мъртва.