— Няма да ти се пречкаме — обеща Ейб.
Разговорът продължи дълго. Въпреки че Майрън се разплака, той не бе дълбоко наранен.
— Май очаквах да се случи нещо такова — рече той. — Може би защото и тя е очаквала да се случи. Не говоря за смъртта й, а за нещо друго, за нещо ужасно. Толкова се зарадва, че си заминавам! Не че й бях омръзнал, просто ме приемаше като допълнителен повод за тревога. Работата е там, че така и не успях да я накарам да ми довери от какво е толкова уплашена.
Кармайн го остави да говори. Не му се искаше да причинява повече страдания, но се налагаше да каже на Майрън как е умряла, да не би някой глупак да се изпусне пред него. Това можеше да го направи единствено глупак като Фил Смит или Фред Колинс, с които приятелят му често се срещаше в разни заседателни зали в Ню Йорк.
Накрая Кармайн трябваше да му разкаже и за Дездемона и Джулиън.
— Слушай, трябва веднага да ги махнеш оттам! — извика Майрън и в гласа му прозвуча неподправен ужас. — Бездруго имах намерение да те помоля да изпратиш София за известно време — тя може да довърши учебната година тук, в Ел Ей, няма да изостане с материала…
— Вземи я — съгласи се веднага Кармайн. — Признавам, че ще съм много по-спокоен, ако не е тук.
— Добре, добре, това е чудесно, но аз исках да кажа друго! — Майрън крещеше толкова силно, че трябваше да дръпне слушалката от ухото си. — Ще изпратя пари на Дездемона, за да заминат двамата с Джулиън в Лондон. И млъкни, ако обичаш! Не приемам „не“ за отговор!
— Налага се да ти откажа, Майрън. Първо, аз съм държавен служител и не мога да приема пари от милионер — нито пък съпругата ми. Второ, в средата на разследване съм, което не мога да зарежа — обясни търпеливо Кармайн, без да обръща внимание на недоволното сумтене в слушалката. — И защо точно Лондон?
— Защото Дездемона искаше да живее там, преди да се омъжи за теб, и защото е от другата страна на Атлантическия океан, а не под носа на убиеца — заяви Майрън.
— Оценявам жеста, старче, само че няма да стане. Просто престани.
Разговорът се проточи. Когато Кармайн затвори, се почувства уморен. Мразеше да се обяснява, докато за Майрън това бе част от съществуването му.
Ейб и Кори не бяха в кабинетите си. Кармайн се отби при Патрик, нетърпелив да види приятелско лице.
— Каза ли на Майрън?
— Да. Прие го сравнително добре. Най-хубавото е, че ще вземе София за известно време. Тя ще се зарадва, а пък аз няма да се тревожа за нея. Едва ли скапаният убиец ще тръгне да я убива в Ел Ей.
— Май си прав. Освен това, не че е някакво успокоение, едва ли онзи тип е щял да посегне на живота на Дездемона, ако тя не го беше видяла в навеса за лодки. Жалко, че не е от Монтана или от Ню Мексико. Тогава лесно можеше да я изпратиш…
— И Майрън каза същото, нещо повече, предложи ми крупна сума, за да отведа Дездемона и Джулиън в Лондон, докато се оправят нещата.
Патрик се разсмя и се обърна към масата за аутопсии. Тя беше покрита с чаршаф. Когато го вдигна, пред Кармайн се разкри голото тяло на Ерика Девънпорт, ръцете и краката бяха грозно подути, обезформени и обезцветени, лицето бе синьо-черно, езикът — изскочил от устата, докато по торса нямаше никакви следи, сякаш бе част от друг човек.
— Горката жена — промълви Кармайн.
— Горката — повтори мрачно Патрик.
— Какво има, Патси?
— Като младо момиче, малко преди или след двайсетте, е била брутално изнасилена, не знам колко пъти, но много. И анално, и вагинално, и с играчки, и с пениси. Белезите, които са останали, не са й позволявали да лудува в леглото. Но пък би трябвало да е спала със Скепс, ако наистина са имали толкова дълга връзка, колкото твърди Филомина Скепс. Открих белезите, докато я миех.
Кармайн се облегна на плочките на стената.
— Това дава отговор на много въпроси, Патси.
— И аз така помислих.
— Кога ще направиш пълната аутопсия?
— Смятах да започна, но тези белези ще ме забавят, така че ще се заема утре рано сутринта. — Сините очи на Патрик бяха помръкнали; никак не му беше приятно да се занимава с жертви на изнасилване. — Кой ще я погребе, Кармайн?
— Майрън. Не беше изненадан, колкото очаквах, защото преди да замине, тя му е дала завещанието си. Той е посочен за изпълнител. Собствеността й — нямам представа нито какво включва, нито на колко възлиза — ще бъде дарена на „Жени срещу изнасилването“. Но не е споделила с Майрън, той не знае, че е жертва на изнасилване. Ще трябва да му съобщя и това! За „Корнукопия“ и настойничеството й над Дезмънд Скепс III не е споменала нищо. Сигурно е смятала, че ако нещо й се случи, Филомина Скепс ще спечели делото за попечителство в съда. Кукловодът вероятно е наясно с този факт, което означава, че целта му, каквато и да е тя, не е контрол над „Корнукопия“. Да знаеш, че тук ще хвърчи перушина!