— Прибирай се, Кармайн — бе единственото, което каза Патси.
И Кармайн си тръгна към вкъщи.
Жените си бяха отишли, включително и майка му, но около къщата патрулираха полицаи и личеше, че са напрегнати. Новините за случилото се бяха плъзнали из цял източен Холоуман с по-голяма скорост от обикновено. Семейство Силбърфайнс, най-близките им съседи, се бяха притекли на помощ от мига, в който Сам Силбърфайнс бе открил Дездемона в двора си. Тъй като на съпругата му Силвия не й беше добре, той не беше отишъл на работа в ателието за химическо чистене. Когато Кармайн пристигна, завари линейка и фелдшер, който преглеждаше Джулиън, премръзнал, но иначе невредим. Проблемът бе Дездемона, която отказваше да остави детето дори за да свали мокрите си дрехи, и бе посиняла от студ. Кармайн я убеди да се прибере вкъщи с бебето и лекаря, благодари искрено на семейство Силбърфайнс, след това съблече Дездемона, даде на сина си биберон с майчино мляко, оставено в хладилника, и я прати в банята, за да се затопли.
И сега я завари да стои до креватчето, което обикновено оставяха в детската стая. Беше подгънала крака и не откъсваше очи от заспалото бебе.
Кармайн дори не се опита да я отведе. Взе си стол и седна срещу нея, но така, че да не й пречи да вижда Джулиън. Бузите й бяха мокри, но както бе застанала, не се виждаше дали трепери. По лицето й се беше изписала решителност, а в очите се четеше огромна обич.
— Време е да ми кажеш подробностите — започна спокойно той.
— Питай.
— Можеш ли да го опишеш?
— Донякъде. Среден на ръст, нито висок, нито нисък. Според мен беше здрав мъж. Имаше бързи рефлекси. Пистолетът му беше автоматичен, доколкото успях да видя — 22-ри калибър. Нямаше заглушител, така че ако беше стрелял, щеше да се чуе надалече. Със сигурност не чух изстрел, но предполагам, че е застрелял нещастната жена в навеса за лодки.
— Не, била е удушена — отвърна тихо Кармайн. — Пистолетът изглежда е бил за екстрени случаи. Ти си била екстрен случай.
— Онова, скъпи, с което трябва да се справя сега, е страхът — заяви убедено тя. — По-добре ми е, когато виждам Джулиън. Глупаво и неразумно е да треперя през следващите господ знае колко години в очакване да се случи същото, не искам да е така. Не знам как, но трябва да загърбя този ден, а Джулиън ми казва, че ще се справя. Погледни го! Днес плува за пръв път, гмурка се за пръв път, нямаше представа какво точно му се случи, но мама беше с него.
— Все още е много малък и няма да помни какво се е случило — каза баща му.
— Няма да сме сигурни, докато не види пристанището отново или не го заведем на плувен басейн или на плажа Бъскуош. Ако има погребани спомени, те веднага ще излязат.
— Никой не знае със сигурност. Погледни го, Дездемона! Синът ни спи спокойно. Да се е стряскал? Да е размахвал ръце, да се е въртял в креватчето?
— Не — отвърна тя.
— Не се притеснявам за него — половината си качества е взел от мен — усмихна се Кармайн. — Ти обаче постъпваш като англичанка, таиш всичко в себе си и използваш логиката, за да потиснеш неприятностите. Нямаше да е човешко, ако не носеше белези, а най-дълбок е страхът, че може да се случи отново. Майка ми — трябва да ти кажа, че тя се укорява ужасно много — ще бъде истински парцал месеци наред. Ако искаш Джулиън да си има братче или сестриче, не бива да позволяваш на днешния ден да направлява живота ти. Не става въпрос да правиш разни умствени гимнастики, любима. Просто се занимавай с нещо, наслаждавай се на онова, което вършиш, и сме готови. Не можем да позволим на мръсника да съсипе семейството ни. Престани да мислиш как да забравиш. Времето ще го стори вместо теб. Винаги става така. — Той извади и асото. — Все пак, Дездемона, ти излезе победителка! Най-лошото от днешния ден беше, че двамата с Джулиън се накиснахте в леденостудената вода. Ти си героиня, също като при онзи скок от сградата на „Нътмег“. Днешната случка трябва да укрепи самоувереността ти, не да я съсипе.
Най-сетне тя се усмихна и премести поглед от сина си към съпруга си.
— Да, така е. — Поизправи се разтреперана. — Бях ужасена! Имах чувството, че цяла вечност не знам как да се измъкна, след това погледнах към водата — погледнах внимателно — и видях, че е прилив. Брегът под водата е стръмен, знаех, че е достатъчно дълбоко и ще се скрия от погледа му. Щом ми хрумна план, почувствах се по-добре. Горкичкият ми Джулиън! — Очите й се изпълниха с почуда. — О, Кармайн, разбираш ли, че и в двата случая щях да умра, ако не бях толкова едра жена. Когато скочих от „Нътмег“, бях заякнала от колоезденето, но днес осъзнах, че трябва отново да се заема със спортната си форма. Една година мързелувах и днес ми пролича. Добре че онзи се отказа, защото в противен случай щеше да ме ликвидира, когато изляза. Ако Сам не беше в градината, щяхме да умрем.