— Разходките и колоезденето отпадат — заяви Кармайн, привлече я към себе си и я накара да седне на коляното му. — Какво ще кажеш да тръгнеш на фитнес? В някой от новите клубове?
— Не, ще правя упражнения вкъщи. Знам, че е глупаво, но държа Джулиън да е до мен — призна тя.
— Стига да не го обсебиш, когато поотрасне. Прекалено властните майки не правят добра услуга на децата си — предупреди я Кармайн.
— Обещавам по-нататък да не бдя над него като квачка. А и едва ли ще мога — обясни тя. — Нали е наполовина твой син. Благодаря ти, любими. Вече се чувствам много по-добре. Какво друго да ти разкажа?
— Нещо повече за външния вид на нападателя.
— Лицето му не се виждаше заради маската.
— Каква маска?
— Ами като шапка. Плетена, нахлупена на главата, с две дупки за очите и една за устата. Не бях близо до него, седях на пейката, когато той излезе от малката врата отстрани на навеса за лодки. Горе-долу около дванайсет, може би петнайсет метра. Видях как блестят очите му, но не обърнах внимание нито на формата, нито на цвета, а пък веждите не се виждаха. Беше с ръкавици.
— Скиорска шапка — отбеляза Кармайн.
— Точно така! Беше в камуфлажни дрехи — цвят каки, зелено, маслиненозелено, тъмнозелено, на места с тъмнокафяви петна — якето беше закопчано, панталоните широки, натъпкани в армейски ботуши. Докато седях тук и наблюдавах Джулиън, се сетих, че с тези дрехи е имал намерение да се спусне покрай брега. Тогава нямаше как да го различа сред храстите.
— Той бързо ли извади пистолета?
— Веднага. Макар да беше нащрек, се държеше спокойно, но в мига, в който ме видя, вдигна пистолета. Едно знам със сигурност, Кармайн. Беше отличен стрелец. Когато помръднах, той веднага се прицели в главата ми. От това разстояние, с това леко оръжие не можеше да си позволи да пропусне целта. Разбираш ли? — попита гордо тя. — Омъжена съм за полицай, умея да преценявам.
— Вероятно е наблюдавал къщата ни достатъчно дълго и е решил, че познава всекидневието ни. Проклетият телескоп в апартамента на Скепс! Беше насочен към брега на източен Холоуман. След като го открих, той просто изчезна. Само че някой е продължил да го използва. — Кармайн я прегърна и обсипа лицето й с целувки. — Мислех, че е просто проява на досадно любопитство — за Скепс може да е било точно така. Само че някой друг вероятно е имал намерение да използва телескопа за по-практични цели.
— Който и да е бил — поде развълнувано тя, — не е видял никого в градината дни наред! Бях в напреднала бременност и не можех да се изкачвам по склона, след това се роди Джулиън, зимата мина. Днес беше първата ми разходка покрай брега от цяла вечност! — Тя се разтрепери неочаквано. — О, Кармайн, ами ако Джулиън беше все още вързан в количката? Щеше да умре!
Той я залюля напред-назад; вече бе изпитал същите чувства.
— Да, но не е бил, Дездемона! Седял е в скута ти. Това означава, че някой горе на небето те закриля.
Много плач и ридания й помогнаха да се освободи от шока. Когато се успокои, бе готова да се върне към всекидневието.
— Не съм ти приготвила вечеря! — извини се тя.
— Купих пица.
— Ами София! Как можах да забравя София?
— Патси я взе, за да я откара на летището. Майрън предложи да отиде при него.
В този момент Джулиън се събуди, гладен, но напълно забравил преживяното.
Кармайн остана да наблюдава как съпругата му храни сина им, докато се опитваше да прогони страха. Бедата, каза си той, беше, че Дездемона подценяваше значението си за работата на полицията. Холоуман беше малко градче и всички познаваха съпругата му, затова и тя привличаше хорската враждебност също като магнит. Допринасяше и ръстът й, и достойнството, което се излъчваше от нея, и уязвимостта й. Ако враговете му го мразеха, значи мразеха и нея, макар и по различен начин. Дездемона не беше принцеса, тя бе истинска кралица.