Май 1967
Смъртта на Ерика Девънпорт се превърна в епицентър на човешко земетресение, което разтърси хората и построеното от тях из основи — от изпълнителните директори на „Корнукопия“, през Кармайн Делмонико и семейството му, чак до ФБР.
— Но тя е Одисей! — заяви Тед Кели, когато отиде при Кармайн в управлението. — Знаем го от две години!
— Тогава защо не сте я арестували?
— Доказателства! Заради нещото, наречено доказателства! Каквото и да правехме, каквото и да откриехме, не попаднахме на нито едно доказателство, за да я изправим пред съда. Дори да бяхме започнали дело, тя щеше да се измъкне и отгласът щеше да съсипе както нашия, така и нейния имидж.
— Защото не е била Одисей — отбеляза Кармайн. — И между другото, Тед, чувал съм за нещото, наречено доказателство, а не сте го намерили по простата причина, че Ерика Девънпорт не е Одисей. Според мен, тя е знаела кой е Одисей, но това не означава, че е била тя. И още нещо, специален агент Кели. Днешното ти отношение не ми харесва, както не ми хареса и онзи ден, когато те тръшнах по задник на земята. Тъп си като галош.
— Казвам ти, че тя е била Одисей! — Кели удари бедра с юмруци и в безсилието си ги размаха. — Току-що бяхме приключили с най-изпипаната операция в историята на шпионажа — тя задължително щеше да налапа стръвта, да отиде на явката, където щяхме да я чакаме. А сега… Мама му стара!
— Значи сте открили къде е явката й? — попита Кармайн, неспособен да повярва на ушите си.
— Едната, да — отвърна гордо агент Кели, след това реши да изнесе лекция. — Шпионите си имат списъци с явки, никога не използват едно и също място два пъти. Списъкът е кодиран и те се спират ту на едно, ту на друго място. Имат си сигнали, с които съобщават на отсрещната страна, че нещо ще бъде оставено, обикновено на някое изолирано място — например в гората или в изоставена фабрика…
— Или пък разменят еднакви куфарчета, или пъхат пакет под седалката на автобус или зад четвъртата тухла от дясната страна на седемнайсетия ред от горе надолу — довърши ухиления Кармайн. — Стига, Кели! Много добре знаеш, че това са пълни дивотии. Пачките с пари или приказките за шпионина, който не може да назове свръзката си, защото не го познава, са голяма простотия. Първо, който и да върши тази работа, не я върши за пари, нито за да изпита някаква интелектуална тръпка. Говорим за идеология, за човек, който се е заел с тази работа в името на матушка Русия или Маркс, или може би Ленин — имам предвид комунистическата идеология. Второ, онова, което е откраднато, се предава открито след телефонен разговор или връзка по факса, осъществена от номер, който никой не знае. Не е възможно да се подслушват всички телефони в страната, нито пък да се прехващат всички телекси. Колкото и зорко да наблюдаваш даден човек, ако е умен като Одисей, той ще предаде информацията, която е събрал, под носовете ви и вие изобщо няма да се усетите. Нали не очакваш да повярвам, че във ФБР не сте наясно колко важна фигура е Одисей! Това означава, че той се вози в лимузина, използва сервизни помещения единствено за високопоставени лица, отсяда в петзвездни хотели, храни се в заведения, където ние с теб не можем да си позволим дори купичка с вода за изплакване на пръстите… Кажи, Тед, познах ли дотук?
— Ерика Девънпорт беше Одисей — настоя инатливо Кели.
— Одисей е жив и здрав и е надянал примката на врата на нещастната жена — сопна се Кармайн. — А преди това й е счупил ръцете и краката по на две места, за да е сигурен, че ще научи всичко, което тя знае, и на кого го е казала.
Маската падна. За секунда непохватният, малко глуповат агент от нисшия ешелон на ФБР изчезна и на негово място се показа великолепно обучен професионалист, интелигентен и изключително способен.
— Предавам се — въздъхна мрачно Тед Кели. — Предупредиха ме, че ще ми бъде трудно да те заблудя, но поне опитах. Последното, което ми се иска, е някой в „Корнукопия“ да реши, че съм от твоя калибър, докато ровя и душа наоколо. Исках Одисей да реши, че съм най-обикновен тъп служител от тъпа институция, а пък шефовете ми са наясно с играта. Ти нямаш проблем, защото преследваш убиец. Можеш да напреднеш, като навириш опашка и се перчиш колкото пожелаеш, но моят случай е различен. Налага ми се да се преструвам, че не съм стигнал доникъде, макар да съм наясно с положението. Моят човек не допуска грешки.
— Напоследък допуска — възрази Кармайн и се приведе напред. — Ето че най-неочаквано, Кели, двамата с теб подгонихме една цел. От доста време ми е известно, че моят убиец е вашият Одисей. Не, това не е предположение. Факт е. — Той погледна часовника. — Имаш ли свободен половин час?