— Предпочитам влака — заяви отегчената Дездемона.
Майрън ги беше настанил в „Хилтън“. Беше се сетил, че луксозните хотели в Лондон нямат големи асансьори, високи врати и дълги легла. Дездемона имаше нужда от пространство, особено когато се качеше в асансьора с бебешката количка. Затова избра „Хилтън“.
Това не бе първото посещение на Кармайн в Лондон, а пък Дилия беше открила нужното име — професор Хю Лефивър. Дори му беше уговорила час за среща — в единайсет на следващата сутрин, в дома на професора в Сейнт Джонс Уд. Очевидно доктор Лефивър не обичаше да се храни в ресторанти, дори да бяха скъпи. Кармайн щял да пие с него чаша чай, казал той на Дилия.
Капитанът очакваше да попадне в квартал на заможни хора, но се озова на улица, където къщите бяха залепени една за друга, доста запуснати, архитектурата напомняше джорджианската, пред всеки вход се виждаха мръсни стълби, а отстрани на вратите бяха сложени табелки с ръчно написани имена. Откри къщата, която търсеше, качи се по стълбите и прочете, че Лефивър живее в апартамент 105, докъдето се стигаше по разклатена стълба в мрачен коридор. Звънец нямаше, а 105 не беше на първия етаж. Погледна към часовника си, за да се увери, че е дошъл навреме, след това се заизкачва по тъмните стълби към площадка с пет врати. Търсеният апартамент беше в дъното и прозорците със сигурност гледаха към двора. Почука.
— Влез! — прозвуча гласът на обитателя.
Както предполагаше, топката превъртя и вратата се отвори. Кармайн влезе в огромна стая, в която влизаше светлина само от два прозореца в този мрачен ден. И тази стая, както и останалата част от къщата беше мрачна. Тапетите бяха избелели, на места се бяха разлепили, плътните кадифени завеси бяха осеяни с петна, а пък мебелите, от най-различни стилове, бяха очукани, съдрани, дамаската на някои пробита. Навсякъде бяха пръснати книги, а едната стена бе скрита от огромна библиотека. Бюрото бе отрупано с документи, на ниската масичка до него бе поставена механична пишеща машина.
Мъжът стоеше край прозореца и се обърна към Кармайн, когато той пристъпи напред, протегнал ръка към домакина си.
— Професор Лефивър?
— Аз съм. Заповядайте, седнете, капитан Делмонико.
— Къде, господине?
— И тук става. Така светлината ще пада върху лицето ви. Хм! Сигурно жените напълно полудяват във ваше присъствие. Типичен представител на Новия свят — Америка, Австралия, Южна Африка — няма значение. Хората от Стария свят са с по-омекотени черти, не са чак такива отявлени мъжкари.
— Досега не съм забелязал някоя жена да е полудяла по мен — усмихна се небрежно Кармайн. Добре подбран подход — хем му прави комплимент, хем го кара да се чувства неловко. Е, професоре, само че и аз съм запознат с тази игричка. Той се огледа озадачено. — Това ли е най-доброто, което Англия може да предложи на един истински професор? — попита.
— Аз съм комунист, капитане. Етиката не ми позволява да живея в удобства, след като толкова много хора не знаят какво е приличен живот.
— Само че личният ви живот не може да им донесе никаква полза, господине!
— Не е там работата! Важното е, че сам съм избрал да живея спартански, за да докажа убежденията си пред хора като вас, които живеят в лукс. Сигурно във вашия дом разполагате с всякакви глезотии.
Кармайн се разсмя.
— Не са чак всякакви, единствено онези, които улесняват съпругата и децата ми.
Добро попадение! Професор Хю Лефивър се напрегна, което не бе никак лесно за човек, скован от артрит. Преди двайсет години, когато Ерика Девънпорт е била негова студентка, сигурно е бил привлекателен мъж, висок, вероятно е притежавал самоувереност, наслаждавал се е на красотата си, на тесния, фин, прав нос, на черните вежди и мигли, на гъстата черна коса, пусната дълга, и на наситеносините очи. Тази красота все още се забелязваше, но болката и преживените трудности бяха оставили своя отпечатък, както отвън, така и отвътре. Малко топлина, прилична храна и помощ в почистването на къщата щяха да спрат нашествието на нежеланите болести. Само че, не, помисли си Кармайн, човекът си имаше принципи, етика, и когато заговорих за удобства, той реагира така, все едно забих остен в слабините му.
— Как харчите парите си? — полюбопитства Кармайн.