— Дарявам ги на комунистическата партия.
— За да може някой лицемер от партията да си живее в разкош.
— Не е така! Всички сме убедени в правотата на каузата.
Крайно време бе да престане да го дразни. Кармайн се приведе напред.
— Извинете ме, професоре, нямах намерение да обиждам нито вас, нито идеалите ви. Секретарката ми ви е казала — между другото, радвам се, че имате телефон — че ми трябва информация за миналото на доктор Ерика Девънпорт, която, доколкото разбрах, е била ваша студентка.
— А, да, Ерика! — усмихна се старецът и показа развалените си зъби. — Че защо да отговарям на въпросите ви? Да не би в сената да се е появил някой нов Маккарти? Да не би капиталистическото ви правителство да я е погнало за нещо? Напразно сте се разкарвали, капитане.
— Ерика Девънпорт е мъртва. Била е убита по особено жесток начин, след като е била изтезавана, счупени са всички кости на ръцете и краката й — обясни спокойно Кармайн. — Не съм оръдие на капитализма, просто детектив от отдел „Убийства“, който разследва смъртта й. Политическите й възгледи не ме интересуват. Затова пък убийството й е от първостепенно значение.
Лефивър се разплака, без да се крие, както правят старците; с течение на годините по стената на емоционалния язовир се появяват твърде много пукнатини. Личеше, че тя не е била безразлична на стария професор.
— Просто ми разкажете каква е била преди двайсет години, господине.
— Каква ли? — Сините очи се ококориха. — Беше като слънцето, като звездите! Кипеше от живот и ентусиазъм, беше готова да промени света. Всички в Лондонския университет бяхме леви, с това бяхме известни. Когато дойде, бе донякъде готова, така че не бе никакъв проблем да завършим процеса. Когато открих, че говори свободно руски, разбрах колко важна ще бъде за бъдещето ни. Оставих я да си въобразява, че ме е прелъстила, след което се заех със задачата си — както се казва, вербувах я. Москва, разбира се, прояви огромен интерес, особено след като установих колко е интелигентна. Възможността да бъде вмъкнат спящ агент в някоя важна американска корпорация не беше за изпускане. Ала тогава тя започна да се двоуми, дори се отдръпна.
— Защо сте толкова откровен, професоре? Та вие говорите както за вашето, така и за нейното предателство.
— Какво предателство? Нищо не съм направил — усмихна се доволно Лефивър. — В университета няма нищо, към което Москва да прояви интерес, освен кадрите. — Неочаквано той замълча и погледна Кармайн напълно объркан. — Чай! Дошъл сте, за да пием чай! — заяви той.
— Благодаря, няма нужда. Разказвайте за Ерика.
— Шефовете ми от партията поеха случая и уредиха Ерика да замине за Москва, да се запознае с видните личности. Тя тръгна със специален паспорт, който й бяха подготвили от КГБ, докато нейният беше подпечатан на различни граници, за да има доказателство, че е обиколила стара Европа, бяха й осигурени и сувенири. Тъй като тогава бе началото на студената война, в Москва бяха много внимателни с Ерика, на която можеше да й се наложи да чака дълго, преди да бъде пусната в действие.
Лефивър стана, пристъпи към прозореца и се загледа към двора, пълен с неподдържана избуяла трева и безразборно пръснати боклуци — стари керосинови печки, нощни гърнета, метални ракли. Добре че поне не бяха изхвърлили старите си перални, помисли си Кармайн и надникна над рамото на стареца. Изглежда всички наематели бяха членове на комунистическата партия.
— Значи Ерика е заминала за Москва през лятото на 1948-а.
— Да — потвърди Лефивър, замълча отново, намръщи се и захапа долната си устна. Въздъхна и се върна на стола си.
— Какво се е случило в Москва?
— Първото пътуване — три седмици — мина великолепно. Ерика се върна щастлива и доволна, направо беше на седмото небе. Беше се запознала с всички членове на Централния комитет, беше стиснала ръката на Сталин. По това време той не бил в най-добро здраве. След това замина повторно в Москва, където трябваше да се проведе обучението й, и съответно да докаже верността си. Прекара там девет седмици. За всеки друг щели да отделят повече време, но тя била схватлива ученичка и много запалена. Освен това приносът й щял да бъде забележителен.
Той замълча отново, очевидно разстроен. Ако тя не беше мъртва, Кармайн знаеше, че никога нямаше да научи тези подробности. ФБР и ЦРУ със сигурност се бяха добрали до професора, когато са започнали да търсят Одисей, но старият се е придържал към „обиколката“ на Ерика из стара Европа. Признанията идваха след новината за смъртта й, помисли си той. Този самотен и пренебрегван старец най-сетне можеше да говори открито, без да я застраши.