— Вече разкрихте, че тя е била предател, професоре. Какво друго?
Най-сетне той се реши да продължи.
— Последната вечер в Москва Ерика е била изнасилена. От онова, което ми разказа, случило се на вечеря, където партийни дейци и офицери от КГБ се напили. Не ми стана ясно защо са се спрели на нея, още повече, че е била любимката на шефовете, че била американка, много красива и не си лягала с всеки.
— Изнасилването е било ужасно — каза тихо Кармайн. — По време на аутопсията, двайсет години по-късно, все още са останали белези. Как е оцеляла, господине?
— Стегнала се, за да се върне в Лондон, както беше по план. Дойде при мен. Изпратих я в болница „Ги“, където работеше мой приятел. Онези дни бяха страшни, борехме се с многобройните проблеми на здравната система. Уредихме картонът й да се изгуби. По онова време Лондон беше коренно различно място. В страната все още имаше купонна система, беше трудно човек да си намери прилични дрехи — много удобно положение за всички нас, които преподавахме във висшите учебни заведения. Някои от най-умните студенти паднаха в ръцете ни като зрели плодове.
— Ами Ерика? Сигурно след второто връщане от Москва е била неузнаваема — подхвърли Кармайн.
— В едно отношение беше точно така. В друго не беше. Пламъкът беше угаснал, заменен от ледена решителност. Тя прекрати сексуалния си живот, докато някой не я накара да осъзнае, че сексът е най-мощното оръжие в ръцете на красива жена. Научи се да прави фелацио. На нейно име в банка в Бостън беше прехвърлена огромна сума и тя започна възхода си. След няколко сълзливи писма спряхме да поддържаме контакт.
— Значи не знаете, че се е издигнала на ръководен пост в голяма американска компания, която произвежда военни оръжия? — попита Кармайн.
— Наистина ли? — попита очарован Хю Лефивър. — Та това е просто прекрасно!
— Само че не е шпионирала за Москва.
— Откъде сте сигурен? След обучението, което е преминала, е била в състояние да заблуди всеки.
— Ерика е била параван за някой друг. Сигурно е имала контрольор — човек, който е направлявал действията й и й е казвал какво да върши. Никога не се е държала като обигран шпионин, защото не е била обигран шпионин. Просто е била използвана за параван.
— Надявам се да сте прав, капитане. Ако сте, тогава в компанията на Ерика някой продължава да действа. Великолепно, просто великолепно.
Когато Кармайн си тръгна, той вървя пеша чак до „Хилтън“, като мина през Риджънтс Парк сред азалиите и рододендроните, цъфналите дървета и плътния килим забележително зелена трева. Не беше като Хайд Парк, но и тук беше очарователно. Най-сетне намери павилион за напитки и си купи чаша чай, за да отмие горчивия вкус, останал след срещата с Хю Лефивър. Професорът беше старец, инвалид, поддържан от идеологията. Имаше много такива като него; може би вярваха в различни идеологии, но крайният резултат щеше да е същият.
Двамата с Дездемона седнаха да обядват в едно кафене, след като тя се върна от дълга разходка в Хайд Парк с Джулиън в детската количка — не бе минал и ден, и типично английското произношение на съпругата му разцъфтя с нови сили. Важното бе, че тя изглеждаше отпочинала и спокойна, въпреки че бе ходила на разходка. Майрън може и да бе досадник, но за някои неща се оказваше прав.
Как да й съобщи, че скоро ще се прибере вкъщи? Най-добре бе да го каже направо, без да се извинява и без да шикалкави.
— Научих всичко, което ми беше необходимо от професор Лефивър — започна той и се протегна, за да стисне ръката й. — Това означава, че трябва да се прибера.
Светлината в очите й угасна, но тя се овладя и донякъде прикри разочарованието си.
— Знам, че ако имаше как, щеше да останеш — каза спокойно, — значи въпросът е спешен. Предполагам, че всички съпруги на полицаи преживяват подобни моменти — затова разводите при тях са толкова чести. — Тя се усмихна. — Но ти, капитан Делмонико, не си въобразявай, че ще се отървеш толкова лесно! Да, ядосана съм, но когато се омъжих за теб, знаех що за човек си. А ти просто привличаше към себе си гадните случаи! Направи ми впечатление веднага. Леглото ми ще бъде студено, но твоето ще бъде още по-студено, защото няма да имаш Джулиън. Просто ми обещай, че когато всичко приключи, ще ме доведеш отново тук. И не искам лукса на Майрън! Дори някой смрадлив хотел на Глостър Роуд ще свърши работа — ще издържа на миризмата и на зеле, и на къри. Няма да има нужда да наемаме закрита количка, защото на Джулиън му е по-приятно в откритите. Наследил е твоето любопитство, любов моя, и обича да гледа какво става около него.