— Добре, разбрахме се — отвърна Кармайн и целуна ръката й. — Независимо от всичко аз ще продължа да се притеснявам. Лондон е голям.
— А, ние няма да останем в Лондон — заяви без колебание Дездемона. — Вече съм се разбрала с Дилия. И двете бяхме наясно, че ще хукнеш да се прибираш, затова с Джулиън ще гостуваме на родителите на Дилия в Котсуолдс. Никой няма да разбере къде сме отишли. Благодарение на щедростта на Майрън, ще стигнем там безпроблемно. Ще ти призная, че потръпвам от ужас при мисълта да се боря с бебе, количка и багаж, докато се качваме на влака, затова ще пътуваме с ролс.
— Следващия път ще бъде влак, автобус и такси — предупреди той.
— Да, но ти ще бъдеш с нас, за да ни помогнеш. Аз съм едра жена, Кармайн, но имам само един чифт ръце.
Кармайн започна да се сеща за какво намеква тя.
— Ядосана си ми! Боже, какво облекчение!
— Разбира се, че съм ядосана! — извика гневно тя. — Да не би да си въобразяваш, че е много весело да си образцовата съпруга на полицай! Не предполагах, че ще откриеш всичко, което търсиш, толкова бързо. Мислех, че ще останеш с нас поне три дни. Още не съм видяла кралската корона!
— И аз не съм.
— Колко време ми остава? — попита тя.
— Смятах да проверя дали има полет довечера, но ще попитам за утре сутринта. Да не би да си се подготвила да ме линчуваш?
— Не, поне довечера ще се гушнем в огромното легло. Ще звънна на госпожа Карстеърс, за да я предупредя, че ще отидем, след това напускаме хотела заедно и заминаваме с ролса на Майрън. Ние сме на запад, така че ще минем покрай „Хийтроу“ и ще те оставим — обеща Дездемона.
— Чудесен план, прекрасна госпожо. Според мен, тук не те грози опасност, но няма да е зле да сме по-прикрити, ако трябва да използвам шпионска терминология. Никой не знае, че родителите на Дилия живеят тук.
— Всичко се върти около шпионажа, нали?
— Аз се интересувам единствено от убийството — подчерта Кармайн.
Най-сетне, помисли си той доволно, когато автомобилът го остави на „Хийтроу“, се отървах от Майрън Мендел Манделбаум! Мога да си използвам билета за икономична класа и да изтърпя неудобната седалка в продължение на девет часа. Само че Майрън все пак имаше последната дума. Щом се качи на борда, главната стюардеса притича до опашката, където беше мястото му, и го премести в първа класа. Кармайн пое кристална чаша с бърбън и сода и се потопи в удоволствията на охолния живот.
— Извадил си страхотен късмет — отбеляза Тед Кели, когато Кармайн приключи разказа си. — На няколко пъти сме се пробвали при професор Лефивър, но той се кълнеше, че Ерика Девънпорт била просто поредната умна американска студентка, която се възползвала от мъдростта на университета. Лъжлив дърт пръч! Заблудил ни е до един и през всичкото време се е надувал с членството си в комунистическата партия. Англия е пълна с комунисти, които открито говорят за възгледите си, а нашите, опасните, се изпокриха, когато Джо Маккарти излезе на сцената. Той причини повече злини, отколкото добро.
— Винаги става така, когато има лов на вещици — кимна Кармайн.
— Независимо от всичко, не успяхме да научим кой знае какво за Ерика.
— Не съм съгласен. Одисей вече няма параван. Ти установи ли кога точно са започнали да изтичат тайните от „Корнукопия“?
— Когато нашият параван е постъпил на работа преди десет години. Кражбите излязоха наяве покрай ракетния горивен регулатор, тогава твърде много хора научиха какво става — обясни Кели.
— Откакто подплашихме Ерика, изтекла ли е друга информация?
— Мислиш, че нещо подобно се е случило на банкета на „Максуел“ ли?
— Именно.
— Не знаем — отговори колебливо Кели. — В дизайна на червените не се е появило нищо забележително, въпреки че ние имаме страхотни открития. Нашите шпиони не успяха да открият абсолютно никаква следа.
— Според мен, Одисей се е покрил. Той е натрупал тайни, които си чакат реда, но просто не е сигурен кога да ги пласира. След като вече е запушил устата на Ерика, сигурно се е притаил, въпреки че поведението му зависи от онова, което му е казала, докато я е измъчвал.
— Какво може да му е казала? — поинтересува се Кели.
— Първо, всичко, за което са разговаряли двамата със Скепс на банкета на „Максуел“ — обясни Кармайн. — Одисей може и да не е бил там онази вечер, но е възложил на Ерика да разпита Скепс за нещо — може би доколко Скепс е информиран. Само че тя си е затраяла, докато не е пристигнало изнудваческото писмо на Пю. Нямаме представа дали то е било адресирано до нея, дали тя не го е предала на Одисей, или е било директно изпратено до него. — Кармайн изръмжа гърлено. — Независимо дали ти харесва или не — на мен никак не ми харесва! — налага се да отида отново до Орлиънс, за да се срещна за пореден път с Филомина Скепс. След като Ерика е мъртва, тя сигурно ще бъде по-словоохотлива за отношенията си с нея.