Замисли се за тях, докато шофираше към къщата на семейство Скепс. Хора като съпругата на Кори смятаха, че всяка външна проява на щастие е показност, но тя, Морийн, си беше такава; така и не можа да повярва, че останалите жени не са обзети от същото недоволство като нея. А никой — дори Патрик — не отчиташе значението на възрастта. Повечето му връстници имаха десетгодишни бракове, когато двамата с Дездемона се ожениха, а събитията, които ги сближиха, бяха колкото опасни, толкова и изтощителни. Дездемона не бе омъжена преди това, а неговият първи брак бе кратък, двамата се бяха събрали от страст, не от любов. Възрастта, мислеше си той, донася мъдрост, но също така и истинска благодарност за щастието да споделиш живота си с човек, когото обичаш, а и не по-малко харесваш.
Филомина Скепс беше в градината и го наблюдаваше, носеше дънки с отрязани крачоли, гуменки и най-обикновена бяла тениска. Загорелите й крака бяха стегнати, личеше, че не си е сложила сутиен, но пък гърдите й нямаха и нужда от него; гъстата й черна коса бе прибрана небрежно. Сякаш се бе опитала да изглежда като младо момиче, но не бе успяла. Красотата й бе подходяща за някой френски салон, не за уличен пазар.
— Капитане — предложи тя, като стискаше силно ръката му, — ако седнем зад къщата, можем да се насладим на свежия въздух, без да ни е студено. Много обичам да съм на чист въздух.
— Къде е господин Бера? — попита Кармайн и я последва към къщата и покрития с плочи вътрешен двор.
— Ще дойде, когато успее — рече тя и посочи бял ракитов стол. — Искате ли лимонада?
— Благодаря.
Той я изчака да се настани, да побъбри колко се радва на пролетта и свежия въздух, наблюдаваше я как отпива от напитката си. Очите й бяха зелени като вода, пълна с преплетени водорасли, напрегнати, променливи.
— Не се ли изкушихте да заминете за Ел Ей и да присъствате на погребението на Ерика? — попита и подаде чашата си за още лимонада.
— Никак. — Очите й се напълниха със сълзи и тя замига често. — Никой не иска да ми каже как е умряла, капитане, само повтарят, че била убита. — Този път в очите й блестеше прямота и решителност. — Знам, че макар и строг човек, вие сте мил, затова ми кажете. Как е умряла? Много ли мъчителна е била смъртта й?
— Да, много. Първо е била изтезавана. Всички кости на ръцете и краката са били счупени. След това й е била надяната въжена примка.
— Обесили са я?
— Не. Просто са я удушили. Вероятно това е било истинско облекчение.
Сълзи нямаше, но създанието, което се криеше зад очите й, се бе отдръпнало на място, което той не можеше да достигне.
— Ясно — въздъхна Филомина. — Странен начин да бъде измъчвана. Няма нищо сексуално.
— Тук не става въпрос за сексуално убийство. Доколкото знам, е била измъчвана за информация. Дебелите учебници със сигурност има какво да кажат по въпроса за секса, но понякога се питам доколко познаваме убийците, чийто мотив е сексът. Някога да ви е хрумвало, че тя може да е в опасност?
— Не съм и помисляла за убийство. Изнасилването би било по-разбираемо, защото Ерика буквално си го просеше — беше толкова студена, не проявяваше абсолютно никакъв интерес към секса. Определени мъже възприемат подобно поведение като нужда на жената от секс и това ги подтиква да действат.
Господи, на това му се казва интелигентна жена! — помисли си той.
— Вие знаете ли, че като млада е била изнасилена от няколко души?
— Не, но този факт обяснява много неща.
— Не ви ли се е доверила?
— Казах ви, капитане. Не бяхме близки.
— Не и в последно време, но преди сте имали добри отношения. Няма смисъл да отричате, госпожо Скепс.
— Да, по едно време бяхме дори приятелки. Тя стана любовница на Дезмънд заради мен — аз я помолих. Това, разбира се, промени приятелството ни, въпреки че дълго време след това останахме близки. Ако знаех за изнасилването, нямаше да я моля. Бях невероятна егоистка, капитане. Докато Ерика го задоволяваше, Дезмънд ме беше оставил на мира. Останах учудена, когато тя призна, че са правили единствено фелацио, но на повечето мъже им е приятно.
— Защо останахте изненадана? — поинтересува се Кармайн.