— Имаш толкова много за учене — започна тя.
— След като коефициентът ми на интелигентност е двеста, мамо, уроците не са никакъв проблем! — тросна се хлапакът. — Трябва ми по-голяма библиотека.
— Така си е — съгласи се Филомина и погледна жално към Кармайн. — За съжаление, се налага да се преместим в Бостън. Тук се чувстваме чудесно, но за Дезмънд не е благоприятно. — Вдигна глава към сина си. — Щом приключим с документите и всичко останало, скъпи, заминаваме за Бостън. Само още няколко седмици. Така каза Тони.
— Значи напълно си оздравял от шарката? — попита Кармайн.
На момчето не му стана приятно, че гостът е заговорил за тази плебейска детска болест, затова се престори, че не е чуло въпроса.
— Къде е Тони? — попита, без да крие раздразнителността си.
— Ето ме! — прозвуча гласът на адвоката откъм задната врата.
Промяната у младия Дезмънд бе колкото неочаквана, толкова и драматична; той грейна, втурна се към Бера и го прегърна.
— Слава богу, Тони! — извика. — Да се поразходим с лодката. Скучно ми е.
— Става — съгласи се Бера, — но първо трябва да поговоря с капитана. Ти иди да приготвиш нещата. Трябва ни стръв.
Момчето тръгна, но преди това пошушна още нещо на Бера. Кармайн потисна въздишка на тъга и отвращение. Малкият Дезмънд вече бе въведен в секса, но не от жена. Бера бе неговият наставник в това отношение. Кармайн отново се сети за древните гърци.
— Малкият Дезмънд преувеличи ли за коефициента си на интелигентност? — попита, щом момчето се отдалечи достатъчно.
— Донякъде — засмя се Бера, — въпреки това коефициентът му е в границите на гениалността. — Намръщи се. — Иначе е доста ограничен. Уменията му са изцяло математически, не артистични, а му липсва и любопитство.
— Безпристрастно мнение за човек, който ви е предан.
— Така и трябва да бъде — отвърна Бера, притеснен, че Кармайн е разбрал какво става между него и момчето.
— Предполагам, че сега ще оспорите завещанието — подхвърли Кармайн.
— Май няма да е необходимо. Завещанието на Скепс не предвижда нищо, в случай че Ерика умре. Ако бъдат назначени попечители и всичко бъде изпипано така, че съдът в Ню Йорк да остане напълно доволен, няма да възникнат никакви разправии — отвърна небрежно Бера. — Майката на момчето е напълно подходящ настойник, а бившият й съпруг е бил крайно несправедлив към нея. Представяте ли си Фил Смит или някой друг от борда на „Корнукопия“ да превърне в ад живота на Филомина? Стига да бъдат избрани за попечители, всичко ще бъде наред.
Твърде повърхностно обобщение за пред човек, когото очевидно смята за невежа по правните въпроси, помисли си Кармайн, но сигурно накрая ще стане точно така. Пък и отговаря на въпроса ми. „Корнукопия“ ще си остане под същото ръководство поне още три или четири години. След това нещата ще поеме малкият Дезмънд, стига да е завършил „Харвард“ дотогава и да е влязъл в играта. Хомосексуалността му никак не ме притеснява. Повече ме тревожи патриотизмът му. Тед Кели сигурен ли е в предаността на Антъни Бера в това отношение? Ще го попитам!
Кармайн се изправи и се сбогува. Филомина не го изпрати до автомобила, но Бера го придружи и огледа колата.
— Доста километраж навъртяхте, след като това е третото ви идване — отбеляза той и задържа отворена вратата.
— Да, какво да се прави — съгласи се Кармайн, настани се зад волана, помаха с ръка и потегли.
Няколко минути по-късно излетя и хеликоптерът се насочи към залива Нантъкет.
— Това Нантъкет ли е, или Мартас Винярд? — попита той, когато водата се превърна в пъстра зеленина.
— Мартас Винярд — отвърна пилотът.
И така, след като се спусна над брега на Кънектикът, хеликоптерът се върна в Холоуман, докато феърлейнът все още щеше да криволичи покрай брега на Кейп. Кармайн реши да купи на агент Тед Кели бутилка от любимото му питие. Каква огромна разлика! Успя да се върне навреме за обяда в „Малволио“. Цялото пътуване бе отнело по-малко от три часа.
Тъй като нямаше по-добро занимание, следобед той се отправи към най-омразното му напоследък място — „Корнукопия“.
Фил Смит се беше преместил в кабинета на Дезмънд Скепс, но не се беше възползвал от услугите на секретаря Ричард Оукс, отбеляза Кармайн, докато чакаше дъртата драконка да го покани.
Всички промени на Ерика в кабинета бяха непокътнати, но женствеността се бе изгубила; нямаше ги вазите с цветя, а картините с романтични провинциални пътеки бяха заменени с мрачни гравюри на Хогарт, зелената кожа бе сменена с червена.