— Трябват ви няколко знамена със свастики — подхвърли Кармайн.
— Моля?
— Тук има много черно, бяло и червено. Твърде нацистка обстановка.
— Вие, капитане, имате склонност да правите доста подстрекателски забележки, но днес нямам намерение да захапя въдицата — усмихна се Смит. — Прекалено щастлив съм.
— Май не одобрявахте шефката, а?
— Че има ли мъж, който би я одобрил? Бях готов да преглътна и фуста за началник. Но се дразнех от нерешителността й.
Може би, за да се престори на опечален, Смит беше облякъл черен копринен костюм с черна вратовръзка, обсипана с бели точки; копчетата за ръкавели бяха от черен оникс и злато, обувките от фина черна кожа. Истинско чудо на шивашкото изкуство, помисли си Кармайн, докато сядаше. Всъщност, Смит изглеждаше по-млад, дори по-красив. Очевидно бе повече от доволен да е шеф на „Корнукопия“.
— Къде е Ричард Оукс? — попита Кармайн.
Смит го погледна с презрение.
— Той е хомосексуалист, капитане, а аз не понасям хомосексуалистите. Пратих го в далечна Монголия.
— И на кое място в „Корнукопия“ отговаря Монголия?
— Счетоводството.
— Признавам, че и за мен е Монголия. Необятните степни цифри… както и да е, не съм съгласен с вас по въпроса за хомосексуалистите. За някои мъже това е напълно естествено състояние, което в никакъв случай не бива да се бърка със сексуалните престъпници, на които се натъквам. — Питаше се откога Смит не е виждал Дезмънд Скепс III — когато го видеше, щеше да изпита неподправен шок!
Преструвките изчезнаха и Фил Смит стана груб.
— Какво искате? — попита той. — Аз съм зает човек.
— Интересува ме къде бяхте в деня, когато трупът на Ерика Девънпорт е бил оставен в моя навес за лодки.
— Бях тук и мога да ви представя свидетели, които ще потвърдят, че от осем сутринта до шест вечерта не съм мърдал — заяви Смит. — Вървете да търсите някъде другаде, за бога! Единственото убийство, което извърших, беше в Монголия. И нещо друго, можех да ликвидирам доктор Ерика Девънпорт, но не като сложа край на живота й. Що за наказание е това? Когато приключех с нея, щяха да я натъпчат в усмирителна риза.
— Добре, господин Смит. Нарекохте я нерешителна, но какво искахте да кажете?
— Точно каквото предполага думата. Можете да ми вярвате, че изборът на хомосексуалист за секретар е достатъчно показателен. Един от начините „Корнукопия“ да се задържи на върха е да поглъща малки, независими компании, особено с добри идеи или вече открили някоя ниша на пазара с нов продукт. Преговорите по поглъщането имат определена форма, траят определен период от време, все неща, с които Ерика не беше запозната. Пропуснахме поглъщането на четири фирми за по-малко от четири дни, и то все благодарение на нея. С три от тях преговорите водеше Фред Колинс, с едната аз. Месеци наред ги ухажвахме. Само че тя започна да се суети, скапаната глупачка, след това хукна при Уолъс Гриърсън.
— Не можехте ли да я заобиколите? — полюбопитства Кармайн.
— Не, заради начина, по който Дезмънд беше написал завещанието си — в нея бяха гласовете, тя решаваше — процеди недоволно Смит.
— Хм. Значи е имало полза да се отървете от нея, дори без да прибегнете до убийство.
— И вие ли сте малоумен, капитане? Вече ви отговорих на този въпрос.
— Не, господин Смит, не съм малоумен — заяви спокойно Кармайн. — Просто искам да съм напълно сигурен. — Той стана и тръгна към дългата стена, където гравюрите на Хогарт бяха закачени с математическа точност. На тях се виждаше отдавна изчезналият Лондон, място на ужасни страдания, на глад, отчаяние и нечувана жестокост. Смит го наблюдаваше озадачен.
— Невероятни са — рече Кармайн и се обърна към седналия зад черното лакирано бюро мъж. — Имам предвид човешкото нещастие, на което художникът е бил свидетел всеки ден. Не говори добре за правителството по онова време, нали?
— Не — сви рамене Смит. — Но нали аз не минавам по тези места. Вие защо се интересувате?
— Няма конкретна причина. Просто ми се струва странна украса за кабинет на директор на компания, чиито продукти носят нещастие и мъка на хората.
— Я престанете! — възкликна Смит. — Недейте да ме обвинявате, обвинявайте жена ми! Тя отговаря за интериора.