— Нищо — отсече той.
Плочките по стъпалата бяха дъговидни, с трийсет градуса широчина, което означаваше, че всяко стъпало има по дванайсет плочки. Ръбът на най-високото беше приблизително на метър.
— Трудно е за махане, но не и невъзможно — заяви той, взе лост и го пъхна в процепа, където се застъпваха стъпалата.
Откри плочата, която се повдигаше, чак на петия опит. Прилепваше плътно, също както и останалите, но поддаде, когато сержантът натисна силно, и се счупи на парчета.
— Той не отваря тайника с лост, Кармайн. Виждаш ли? Сегментът се плъзва настрани на релси, като скъпо чекмедже. Счупих го — въздъхна той със съжаление. — Прекрасна изработка. — Сви рамене. — Всъщност няма защо да съжалявам. Къде ми е фотоапаратът?
В полицейското управление на Холоуман използваха кафяви пликове като онези в супермаркетите, малки кафяви пликове и дори от кафявите пощенски пликове в зависимост от размерите на доказателствения материал. Фотоапаратът на Ейб защрака, а Кармайн се намръщи, когато усети миризмата, която се разнесе от тайника, след това пъхна и двете си ръце вътре и извади гащеризон. Фотоапаратът защрака отново. Дрехата беше корава от кафява, спечена кръв, не беше лесно да я сгънат, за да могат да я пъхнат в плик. Не бе грижливо запазена като онова, което бе събирал Ланселот Стърлинг, в гънките имаше мухъл и плесен, бяха я полазили буболечки, потърсили убежище.
— Няма друго — докладва разочарованият Ейб.
— Снимахме гащеризона на място, стълбите, плъзгащия механизъм и всичко друго, което ни беше пред погледа — изброи Кармайн и приклекна. — Достатъчно е, но искам и бръснача. Къде е?
— Сигурно е съхранен, но човек не слага нещо ценно на същото място, където натъпква окървавени дрехи — бе категоричен Ейб. — Призрака, Кармайн! Мисли за слабостите му.
— Значи е тук, но в друг тайник, Ейб. В някоя от колоните. Трябва да има колона с тайно отделение някъде на нивото на очите.
— Няма да се получи — поклати мрачно глава Ейб. — Мраморът е прекалено дебел и няма да чуем дали бие на кухо. Сигурно има пружина, която отваря вратата при натиск. Тъй като вратата ще е по дължината на колоната, тя ще е твърде тежка да я отвори ръчно, затова Смит навярно я е задействал с електричество. Инсталацията е под земята, под стълбите и пода, после влиза в самата колона. Вероятно всичките са кухи отвътре, но тайникът е с по-тънки стени. Обзалагам се, че се отваря с някакво дистанционно — нали е радиолюбител, разбира от тези неща. Ако не е взел дистанционното в Цюрих — но пък защо да го носи — значи е сред другите му боклуци около радиото.
— Първо провери колоните с лупа, Ейб. Ако има врата, пантите сигурно се виждат.
— Виж ги и ти, Кармайн — може да е всяка.
— Мама му стара! — изруга Кармайн, след като се взря. — По средата на всяка минава тънка линия.
— Трябва ни дистанционното. Ако не го намерим, налага се да съборим беседката.
— А би било жалко — съгласи се Кармайн. — Добре, Ейб, върви при радиото да потърсиш. Заповедта не включва къщата, но радиото е на покрива. Намери дистанционното и тогава всичко ще бъде наред — не, всъщност, няма да е! Смит е прекалено богат и адвокатите му ще отхвърлят доказателството на формално основание. Връщам се при съдията.
Кармайн дойде чак след два часа с нова заповед, за да претърсят помещението с радиото. Съдия Туейтис, ужасен от новината, че вече е открито доказателство, което уличава Смит в убийство, подписа бързо. Ако имаха желание, можеха да претърсят и къщата.
Не се наложи. Докато оглеждаха помещението с радиото, откриха три малки устройства, като онези, които хората използват, за да отварят вратите на гаражите си. Второто от тях отвори тайната врата в една от колоните.
Острието бе прибрано в дръжката от слонова кост и бръсначът бе поставен на сребърна вилка върху поставка от изящен филигран; цялата кухина бе облицована с ален сатен.
— Стойката не е от сребро — отбеляза Ейб. — Не е патинирана.
— Предполагам, че е от хром, не от платина — определи Кармайн, когато се приближи, за да огледа.
Използва чиста кърпичка, за да вземе бръснача, като много внимаваше да не размаже повърхността. Острието не беше измито, изсъхналата кръв се беше събрала по краищата. Пуснаха го в кафяв плик и го запечатиха.