— Трябваше да се сетя да донеса гумени ръкавици — обади се един от лаборантите на Патси. — Доктор О’Донъл държи задължително да ги използваме при събирането на улики.
— Няма проблем, ще се справим — успокои го Кармайн. — След като шумотевицата около случая утихне, комисарят и шефът ти ще обмислят процедурата около събирането на доказателствен материал. Няма да им е лесно.
— Ако отпечатъците на Смит са по бръснача — обади се Ейб, докато прибираше фотоапарата, — значи сме го сгащили.
— Стига отпечатъците да са по кръвта или по дръжката — уточни Кармайн.
— Там са, Кармайн, там са!
— Интересно, какво ли отварят другите дистанционни? Дъг Неверни ще ме убие, но май се оказва, че ни трябва заповед за цялото имение, и вън, и вътре, за да обиколим всички стаи, да прегледаме всички статуи, слънчевия часовник, колоните, докато не се отворят и другите две тайни врати. Имам чувството, че няма да останем разочаровани — заяви Кармайн.
— Нали вече взе заповед — обади се Ейб.
— Да, но нещата се променят, и който не се съобразява с това, е пълен глупак. В новата заповед трябва да е изрично упоменато, че търсим онова, което отварят двете устройства.
— Тогава провери дали батериите им работят.
В събота възрастните от семейство Делмонико се качиха във феърлейна и тръгнаха към Орлиънс. Макар да знаеше, че ще се наложи да чака някъде, докато Кармайн разпитва Филомина Скепс, Дездемона беше очарована, че отиват. Не беше ходила на Кейп Код, а пък възможността да прекара деня с Кармайн я очароваше. В Холоуман той трябваше да засвидетелства внимание на огромното си семейство, следователно и тя трябваше да го прави, да не говорим за времето, което отделяше на работата си. Сега бе почти сто процента сигурна, че ще бъдат заедно цели осем, дори десет часа. Никой нямаше да влезе, нямаше опасност телефонът да звънне и да го повикат в службата. А денят беше прекрасен, лятото тъкмо започваше.
Оставиха Джулиън на леля Мария и цяла сюрия братовчедки, които щяха да го глезят, а Дездемона не бе от властните майки, които държаха детето им да е винаги до тях. Днес беше празник и по трафика се разбираше, че доста хора са се отправили към Кейп в този слънчев ден. Единствено помрачаваше настроението й фактът, че Кармайн носи автоматичен пистолет и значката си. Когато отвори жабката, за да пъхне вътре пакетче бонбони, видя втори пистолет и резервни пълнители. Тогава ахна ужасено.
— Не мога да повярвам! — извика тя. — Къде отиваме, да не би в Дивия запад?
— Много телевизия гледаш — усмихна се той.
— А ти ставаш параноик! Стига, Кармайн! Два пистолета? Пълнители? Как очакваш да се почувствам сред този арсенал? И Джулиън ли ще ги вижда тези неща?
— Винаги нося резервен пълнител в жабката, Дездемона. Ти никога не я отваряш. Дори бях забравил, че е там.
— Глупости на търкалета! Всичко друго може да забравиш, но не и това.
— Добре де — ухили се той. — Без оръжие се чувствам гол. Честна дума. Когато седнем в „Ходжо“ да хапнем, ще си облека сакото и никой няма да забележи. Джон Силвестри предложи да те взема, а сега ти ме караш да съжалявам, Дездемона. Днес ми предстои среща с двама заподозрени и макар да не очаквам фойерверки, само някое тъпо ченге би отишло неподготвено.
Тя мълча известно време, тъй като тонът му беше станал рязък, сгълча я така, сякаш вината беше нейна. Силният й характер и желанието й за независимост се опитаха да надигнат глава, но чувството за справедливост нашепваше, че след като се е омъжила за ченге, няма право да недоволства за подобни неща. Притесняваше я ямата, зейнала между половете, когато ставаше въпрос за оръжия. Жените ги ненавиждаха. Мъжете изпадаха във възторг. А Джулиън със сигурност щеше да застане на страната на баща си един ден.
— Питам се — обади се най-сетне тя, — как другите съпруги търпят мъжете им да спят с пищов под възглавницата.
— Също като теб, красавице. Спят си спокойно, стига децата да не ги събудят.
Тя се разсмя.
— Хвана ме.
— Ако бях чиновник или изработвах метални изделия, тогава нямаше да ми се налага да разнасям оръжие — обясни Кармайн. — Само че ченгетата са войници в мирно време. В момента се води война и войниците трябва да са въоръжени. Най-лошото е, че в тази война участват и цивилни. Виж какво стана с теб и Джулиън при навеса за лодки.
— Тогава — започна тя и преглътна — трябва да се науча да използвам оръжие, дори да не го нося непрекъснато в себе си.