— Разумно решение — кимна Кармайн с топлота. — Има нещастни случаи от най-обикновено невежество. Ще уредя да потренираш на полицейското стрелбище. Най-добре с автоматичен 38-калибров, защото и аз нося такъв, въпреки че Силвестри не иска да се откаже от старото си оръжие.
Поредната изгубена битка, помисли си Дездемона. Не успях да го накарам да разбере моята гледна точка, докато той ме накара да разбера неговата. Ами ако някой посегне на Джулиън? Ще трябва да умея да го защитя.
Минаха покрай невероятните къщи на Роуд Айлънд, повечето превърнати в учреждения или почивни домове, макар от пръв поглед да личеше, че са били на милионери. След като похапнаха, поеха по бицепса на Кейп и Дездемона остана очарована от красивата гледка.
— През юли, когато нацъфтят розите, е още по-хубаво — рече Кармайн.
— Не съм и предполагала, че има толкова прекрасни места в Америка, които напомнят на Стария свят. Мислех, че крайморски селца като Есекс в Кънектикът са прекрасни, но селцата на Кейп Код са по-красиви — не, просто са различни — изтъкна тя.
Пристигнаха в Орлиънс рано следобед. Кармайн остави Дездемона край дюните точно под лакътя на Кейп и тръгна към дома на Филомина Скепс.
Тя го чакаше напълно спокойна. Е, няма да е така още дълго, помисли си Кармайн и се настани на един от белите столове във вътрешния двор.
— Кога ще се местите в Бостън? — попита той.
— Няма да е преди септември — отвърна тя. — Искам да прекарам едно последно лято тук.
— Сигурно ще запазите къщата.
— Да, въпреки че едва ли ще имаме възможност да идваме тук често, може би понякога през уикендите. Дезмънд иска да живеем на място, където може да ходи на кино, да играе пинбол, да се среща с приятели.
Говореше бавно, спокойно, но си личеше, че е нещастна. Ясно, помисли си Кармайн. Вече е започнала да се сеща каква е сексуалната ориентация на синчето.
Истината бе, че за няколко седмици бе остаряла. В крайчетата на очите й се бяха вдълбали бръчки, по бузите и около устата също се виждаха, а ъглите се бяха отпуснали надолу. Най-забележителната промяна му се стори белият кичур сред черните къдрици — точно над челото, който й придаваше неестествения вид на средновековна магьосница.
— Решихте ли нещо по отношение на бъдещето на „Корнукопия“?
— Мисля, че да — усмихна се едва забележимо тя. — Фил Смит ще остане председател на борда, сегашните членове ще запазят местата си, а аз ще съм настойник на сина си и ще следя за интересите му. Стига да не се случи нещо неочаквано. Няма причина да променям каквото и да било. Смъртта на Ерика оставя свободно място в борда и според мен е най-подходящо да го заеме Тони Бера.
— Госпожо Скепс, дойдох тъкмо заради „Корнукопия“ и управлението на компанията — заяви официално Кармайн. — Филип Смит ще напусне борда завинаги.
Зелените й очи се ококориха.
— Как така?
— Арестуван е за убийство и шпионаж.
Гърдите й се надигаха бързо, тя притисна ръка към гърлото си.
— Не! Това е абсолютно невъзможно! Фил? Има някаква грешка, капитане.
— Уверявам ви, че няма грешка. Доказателствата са повече от убедителни.
— Шпионаж?
— Точно така. Предавал е секретна информация на Москва поне десет години — обясни Кармайн.
— Затова ли… — Тя замълча.
— Какво, госпожо Скепс?
— Затова ли говори с Натали на руски, когато са сами?
— Ако ми бяхте казали по-рано, госпожо, щеше да ми е от огромна помощ.
— Не се бях замисляла досега. Натали не говори добре английски, и въпреки че руският не й е роден език, го знае добре. Фил ми каза, че е изкарал курс, когато се е оженил за нея. Дори се шегуваше по този повод.
— Сега вече не му е до шеги.
Тя се намести на стола, притеснена и разстроена.
— Тони! Трябва ми Тони! — извика. — Къде е той? Трябваше да е тук!
— След като вече познавам господин Бера, мога да кажа, че в момента е точно пред вратата. — Кармайн стана и зави зад ъгъла. — Господин Бера! — повика той. — Госпожата има нужда от вас.
Бера пристигна няколко секунди по-късно и щом видя в какво състояние е Филомина, се обърна гневно към Кармайн.
— Какво й казахте, та я разстроихте така? — изсъска злобно.
Кармайн му обясни и той остана не по-малко шокиран от Филомина. Двамата се свиха на пейката от ковано желязо и зяпнаха Кармайн, сякаш им бе донесъл известие за екзекуция.