— Две празни места в борда! — възкликна адвокатът.
От което веднага се разбира какви са приоритетите му, помисли си Кармайн. Пет пари не дава нито за шпионажа, нито за убийствата, интересува се бордът да бъде съставен от послушни членове, за да може да защитава интересите на малкия Дезмънд и своите. Виж ти.
— Ако това ще ви успокои, последното решение, което е взел господин Смит, е било да назначи нов директор на „Корнукопия Сентръл“. Той заема мястото на Ерика, но не поема задълженията й. Казва се господин М. Д. Сайкс.
Тази новина не ги заинтересува, но Кармайн не бе и очаквал да й обърнат внимание. Каза им я, за да предизвика някаква реакция, и ако беше забелязал нещо, щеше незабавно да се зарови в миналото на господин М. Д. Сайкс. Бе истинско облекчение, че не се налагаше.
Когато си тръгна, бе напълно убеден, че през следващите осем години Тони Бера ще обере всичкия каймак от паничката на малкия Дезмънд.
— Странен свят — каза той на Дездемона, докато пътуваха към ресторанта, за да похапнат омари. — Някакъв тип задига десет бона от фирмата си и влиза в затвора. Затова пък друг свива милиони и никой не го съди.
— По-добре е да си най-отгоре на купчината, отколкото на дъното — подхвърли Дездемона. — О, Кармайн, благодаря ти за днешния ден! Полежах на пясъка, цапах във водата, оставих вятъра да разроши косата ми, изплакнах си очите с прелестните селца — тук е истински рай!
— Иска ми се да бях постигнал нещо повече — изръмжа той. — Онези двамата може и да не са шпиони, нито убийци, но са виновни за много неща. Бера е оплел Филомина, а след това е прелъстил сина й. Гаднярът оправя и мъже, и жени.
— Отвратително! — възмути се тя. — Да се люби и с жената, и със сина й! Тя не знае, нали?
— Не, не знае, макар да подозира, че малкият Дезмънд харесва мъжете твърде много. Ако видиш момчето, ще разбереш, че за него няма мърдане. Твърде красив е. Всичко е започнало в училище и обвиненията й ще бъдат насочени натам.
— Да не би да искаш да кажеш, че това му е вродено?
— Определено.
— Женствен ли е?
— Не! Решителен и упорит.
В този момент феърлейнът влезе на паркинга на ресторанта.
Дездемона бързо забрави тревогите си. Беше твърде щастлива, за да се остави на притесненията, каза си тя, докато поръчваше сандвич с омари. Причината да се върне толкова бързо от Лондон в Холоуман бе, че й предстоеше овулация, и тя държеше в този момент да е с Кармайн, защото нямаше търпение да чака още месец. След няколко дни Джулиън щеше да стане на шест месеца; ако заченеше сега, щеше да е на петнайсет или шестнайсет месеца при раждането на новото бебе. С други думи, достатъчно голям. Ако си имаше братче, то щеше да израсне бързо и да го настигне. А това означаваше, че дори братята да се карат, големият няма да може да тормози малкия.
Добре заситена с омари, Дездемона заспа, преди да стигнат до Провидънс.
Дотук с теорията на Силвестри за компанията, помисли си Кармайн. Дясната му ръка беше изтръпнала от тежестта на главата на съпругата му. Но пък денят беше чудесен и ако имаше късмет, повече нямаше да се връща в Орлиънс.
В понеделник на Кармайн му позволиха да види Филип Смит, настанен в частна стая в болница „Чъб Холоуман“. По настояване на капитана бе избрана последната стая в дълъг коридор и възможно най-далече от противопожарното стълбище. Отсрещната стая бе наета от общината и така охраната на Смит можеше да използва тоалетната, да пият кафе и да седят на удобни столове, докато си почиваха. Кармайн не искаше и да знае как комисарят е постигнал всичко това, защото сметката се плащаше от ФБР.
Стаята на Смит беше пълна с цветя. Благодарение на вазите, лилавите стени и хубавите мебели човек нямаше чувството, че е в болница. Чак след това се забелязваше стерилното легло, тръбичките на системите и човекът, който сякаш се бе смалил, лишен от властта си.
Този Филип Смит изглеждаше по-стар от шейсетте си години, красивото му лице сякаш бе увиснало, сиво-сините му очи изглеждаха уморени.
Когато Кармайн влезе, единствено очите на пациента помръднаха. Смит със сигурност се нуждаеше от сестра, която да го обръща на една или друга страна, като внимава за ръката и рамото му. Странното бе, че сестра нямаше.
— Очаквам ви от няколко дни — започна направо Смит.
— Къде е медицинската ви сестра?
— Глупачка! Казах й да върви при колежките си и да чака да я повикам. Благодарен съм за вниманието, когато имам нужда от него, но мразя да ме държат под похлупак. Искате ли това, какво ще кажете за онова? Ох! Когато искам нещо, мога и сам да кажа.