Последва ново мълчание. Смит се унесе, а Кармайн го наблюдаваше внимателно.
— Беше на четиринайсет, когато си намери приятел. Двайсетгодишен дребен престъпник, Рон Дейвид — чернокож при това. — Смит изкрещя последната дума и Кармайн подскочи. — Сексът я очароваше, не можеше да се насити нито на секса, нито на гаджето, влачеше се с него навсякъде, по всяко време. Той държеше апартамент в края на гетото на булевард „Аргайл“, място, пълно с болести и плъхове. Там живееха само проститутки, включително Диди Хол, която беше добра приятелка на черния. Рон ги запозна, а Диди даде първия хероин на Ана. Ужасен ли сте, капитан Делмонико? Няма защо! Запазете ужаса за следващото, което имам да ви кажа. Ана и Диди станаха любовници. Бяха неразделни. Наистина неразделни…
Мили боже, помисли си Кармайн, не искам да слушам. Спрете, господин Смит, поспете малко. Обичахте ли разпътната си дъщеря, или тя просто е била досадна пречка? Не мога да разбера.
Смит продължи.
— Нямаше разлика между Диди и хероина. И двете бяха жизнено необходими за Ана, която се изнесе от апартамента на Рон и се премести при уличницата. — Разнесе се нов зловещ кикот. — Само че Рон не искаше да се откаже. Парите, които му осигуряваше Ана, вече отиваха у Диди. Човек би си помислил, капитане, че дъщеря ми с готовност би приела предложението ми двете с Диди да се преместят на някое луксозно място на Западното крайбрежие. Нищо подобно. Това щеше да е твърде удобно за родителите й! Тя и Диди обичаха да живеят в мръсотия! Хероин си намираха лесно, а другото просто нямаше значение.
— Колко време са били заедно? — полюбопитства Кармайн.
— Две години.
— И това се е случило в началото на 50-те?
— Да.
— Тогава Диди не е била много по-голяма от Ана. Те са били просто деца.
— Да не сте посмели да ги съжалявате! Нито пък мен! — изкрещя Смит.
— За тях ми е жал, но не и за вас. Какво се случи?
— Рон нахлул в апартамента на Диди с бръснач. Имал намерение да им даде урок. Не съм запознат с жаргона, но бил „яко надрусан“. Така че Ана се докопала до бръснача и го използвала. Прерязала му гърлото. Диди ми се обади у дома и ми разказа какво се е случило. Налагаше се да се справя с този кошмар точно по времето, когато започвах да изпълнявам патриотичните си социалистически задължения в „Корнукопия“. Рон изчезна — не се надявайте да откриете тялото, капитане! Заровено е много далече от Кънектикът.
— Къде е Ана сега? — попита Кармайн.
— В лагер в Сибир, където няма достъп нито до хероин, нито до секс — обясни баща й. — В момента е на трийсет и една.
— И след толкова години сте излели злобата си върху нещастната беззащитна проститутка? — изуми се Кармайн, неспособен да повярва. — Случайно да ви е хрумвало, че и вие носите вина за тази работа?
Смит се направи, че не е чул втората половина.
— Беззащитна, глупости! Бедна, друг път! — изкрещя той. — Диди Хол беше симптом на болестта, която разяждаше вонящия труп на Ана! Жени като нея трябва да бъдат разстрелвани или пратени да вършат тежък физически труд! Курви… наркотици… евреи… хомосексуалисти… черни… недорасли развратници!
— Отвращавате ме, господин Смит — заяви Кармайн. — Според мен, вие не сте социалист патриот, ами нацист. И Маркс, и Енгелс са били евреи, а вие току-що се изплюхте върху тях! Кога заехте мястото на истинския Филип Смит? Той е бил истински полковник от американската армия, но се е движел като сянка. Не е давал отчети на никого, вършел е каквото си иска, ходел е където пожелае и всички в западногерманската му база мислели, че е голяма клечка от тайните служби. Откъде знам всичко това, след като от ФБР мислеха, че сте от ЦРУ, и престанаха да ви разследват? Много лесно, господин Смит! По време на войната служех във военната полиция — няма човек, за когото да не мога да разбера онова, което ме интересува. През 1946-а, когато е бил изпратен на тайна мисия, въпросният Филип Смит е бил отвлечен и застрелян, и друг Филип Смит е заел мястото му — вие — след което, през 1947-а сте се върнали от Западна Германия в Бостън със съпруга чужденка, както много от мъжете, участвали в окупацията. Най-трудното било да скриете от колко време сте бил женен и децата. Но вие сте се справили великолепно — просто се появявате в Бостън, уволнен полковник със семейство.