Смит слушаше с безразличие, извил устни в подигравателна усмивка. Само че очите му, замъглени от морфина, бяха объркани, учудени.
— Аристократичният бостънски милионер започнал да се надува и по този начин заел мястото на човек, когото никой не бил виждал от 1940-а, когато истинският Смит, който нямал близки роднини, постъпил в армията непосредствено преди атаката над Пърл Харбър. Престорили сте се на кръвен роднина на семейство Скепс по най-умелия начин — просто сте заявили, че сте роднини, и рано или късно хората са щели да ви повярват. Включително и семейство Скепс. През 1951-ва постъпвате в борда на „Корнукопия“, четири години след приемането ви в бостънското общество. Построявате си прекрасна къща, премествате се в Холоуман и вече сте човекът, който сте и в момента — груб, арогантен, противен гадняр. Хората в „Корнукопия“, включително още съвсем младият Дезмънд Скепс, приемат факта, че красите борда, но не вършите работа. Все пак в директорския пост няма нищо особено. Повечето членове на бордове не правят нищо, освен да получават тлъсти заплати.
— Завиждате ли ми, капитане? — измърка присмехулно Смит.
— На вас? По никакъв начин, господин Смит. Завладян съм от възхищение към предания социалистически агент, който изпълнява патриотичния си дълг и същевременно живее като най-богатите и облагодетелстваните от идеологическите си врагове. Вие никога не сте живели в апартамент без топла вода, на шестия етаж, където тръбите замръзват, и никога няма да живеете на такова мизерно място. Вие, господин Смит, сте над обикновените хора и това никога няма да се промени, независимо в коя страна живеете, нали така? Дали сте в СССР или в САЩ, винаги ще се возите в лимузина, винаги ще имате прислужници, с които да се държите като с отрепки, ще се радвате на предимствата да сте богат и привилегирован. Тук сте на едно безкрайно капиталистическо парти. Там пък ви чакат привилегиите на комунистическата партия. На вас ви е все едно! Лошото е, че се провалихте и пред двамата си господари. Вече не сте полезен никому.
— Какъв романтик сте, Делмонико — процеди Смит, разкривил уста от гняв.
— И преди са ме наричали така, но за мен не е обида. — Кармайн се приведе напред към лицето на Смит. — Знаете ли кое е най-романтичното? Че ви разкри една капиталистическа играчка — спортен автомобил, какъвто карат секссимволите. За малко да се измъкнете! Вината, че не успяхте, е изцяло ваша. Мислете по този въпрос, докато седите на смрадливия кенеф в единичната си килия в затвора и зяпате петната по матрака, на който са спали един господ знае колцина преди вас! Ще се наложи да ви изолират, защото дори най-извратените убийци и изнасилвачи на деца ще искат да ви смажат, тъй като сте предател на тази страна. А, да, мислите си, че ще ви осъдят за убийство, не за държавна измяна, нали така? Богат тип, който подкупва надзирателя за разни благинки? Няма да стане, господин Смит. Който и затвор да ви окаже честта да ви приеме, ще знае за измяната ви. Книгите ще ви ги доставят оплескани в лайна, списанията ще бъдат накъсани на парчета, химикалките ви няма да работят…
— Млъквай! Млъквай! — изпищя Смит, лицето му бе придобило цвета на чаршафа. — Няма да посмеете! Нито ФБР, нито ЦРУ ще позволят подобно нещо да се случи! Те имат нужда от имена, знаят, че мога да им дам имена! Ще ме настанят в хубава къща, само чакайте да видите!
— И кой сега е романтикът? — ухили се Кармайн. — Ще ви оставят в някой затвор в Кънектикът, докато не проверят какво могат да измъкнат от поне един от посочените от вас хора, но нито един няма да им е от полза. Единствените имена, които знаете, са от вашето звено и те всички ще бъдат уличени в убийство.
— Грешите!
— Нищо подобно. Никога няма да се стигне до процес по обвинение в държавна измяна, защото проблемът е прекалено щекотлив. Затова пък затвор за убийство приляга добре на всеки, господин Смит, а там удобства не предлагат.
Смит размаха здравата си лява ръка.
— И всичко това заради една курва?
— Точно така — потвърди мрачно Кармайн. — Дезмънд Скепс е разбрал за Диди и Ана и е довел Диди на банкета на „Максуел“, за да ви подразни. Обзалагам се, че е обвинявал вас за края на брака си, а след това и за края на връзката си с Ерика, но едва ли знаете повече за основанията му от мен. Той е бил параноик, а на вас е завиждал. Дрехите са ви стояли добре, умеели сте да се представяте добре навсякъде, докато той явно е отсъствал, когато Господ е раздавал на хората своята благодат. Освен всичко друго, на него му е липсвала и смелост, затова въпросната вечер си е пийнал повечко. Не е знаел обаче, че вие сте Одисей. Ерика, разбира се, е знаела. И му е казала. За ваш късмет, той бил толкова пиян, че не е запомнил нито дума. Същият банкет е бил началото на падението ви.