— Глупости, това са пълни глупости — сряза го уморено Смит.
— Не са глупости, а здрав разум. Как ли сте се потили! Макар по-късно да сте решили, че ви се е разминало, за всеки случай сте подготвили необходимите планове, да не би нещо да се обърка. Минали четири месеца. Цели четири месеца! И тогава Еван Пю нахълтва в кабинета ви, нагло момченце, и ви дава писмо. Докато го прочетете, той вече се е измъкнал. Само че вие сте го видели и сте наясно какво представлява. Естествено, тъй като не сте много по-различен от него. Привеждате плана в действие. — Кармайн замълча.
— Уморих се и ме боли — оплака се Смит. — Вървете си.
— Капан за мечки — продължи Кармайн. — Какво е посланието?
— Няма никакво послание, защото не разбирам какви ги дрънкате. Погнали сте мен заради хора като него. Не е заради тъпата курветина. Диди Хол не е важна.
— За мен е важна — подчерта Кармайн и излезе.
— Просто не мога да повярвам, Джон — призна той по-късно пред комисаря. — Отначало мислех, че Смит е обожавал дъщеря си, но се оказа, че не е така. Човек, който изпитва обич, не би могъл да заточи детето си в сибирски концентрационен лагер. Можел е да я тикне в някое лъскаво място — и в Ел Ей, и в Ню Йорк има предостатъчно клиники! Може и да не са чак толкова много, преувеличавам, но ти разбираш какво се опитвам да ти кажа.
— Разбирам — потвърди Силвестри, задъвка пурата и се намръщи, след това я хвърли в коша за боклук. — Откъде намери време, за да изровиш всичко това?
Кармайн се усмихна.
— Дръпнах по малко оттук, после оттам. Всичко беше толкова разпокъсано и нереално, че не можех да ти разкажа нищо, преди да си изясня кое как е. Според мен, роднините на Смит в Русия са аристократи от царско време, които са преминали на правилната страна и сега водят парада на комунистите. През 1917-а на Ленин не са му достигали образовани помощници и е приел с готовност услугите на някои, готови да помогнат. Смит е бил на десет, когато са дошли на власт. Все забравяме, че са минали едни нищо и никакви петдесет години от Червената революция.
— Просто прашинка в историята — кимна Силвестри. — Това е толкова противоестествено на човешката природа, че давам на алчните не повече от три до четири десетилетия, докато свалят режима.
Очите на Кармайн затанцуваха.
— Обичам, когато почнеш да философстваш — ухили се той.
— Още една подобна забележка и ще те ритна отзад. — Комисарят смени темата. — Щях да съм по-спокоен, ако бяхме по-близо до залавянето на помощника на Смит.
— От гадината мръсна няма и следа — каза Кармайн. — Притаил се е и чака заповеди. Не знам обаче дали ги получава от Москва или от Смит.
— Писна ми от войни, особено от студени.
— Истинска лудост, нали? Смит не е в състояние да издава заповеди в момента. ФБР или ЦРУ, или който там трябва, подслушват телефона му. — Неочаквано Кармайн скочи от стола. — Да ти кажа ли нещо странно, Джон?
— Казвай.
— Смит не може да изрече думата „шпионин“. Когато трябваше да я употреби, започна да ми се прави на мелодраматичен и описа дейността си като „патриотичен социалистически дълг“. Не бях чувал по-странни дивотии от лъскав тип като него. За момент ми се стори, че разгръщам страниците на някой комикс.
— Просто се опитва да отрече фактите, дори пред себе си — предположи Силвестри.
— Сигурно.
— Кога ще се върнеш отново в имението на Смит, за да си поиграеш с гаражните дистанционни? Може да излезе нещо.
— Съгласен съм, шефе, но ми дай ден-два! Понякога съдията е много труден — оплака се Кармайн.
Не се получи.
— Утре, капитане, още утре. — След това Силвестри се разколеба. — Ще позвъня на онзи претенциозен досадник и ще го помоля мило. Щом разбере за какво става въпрос, ще клекне.
Ейб и Кори бяха в кабинета си, толкова нетърпеливи и отегчени, че последваха с удоволствие Кармайн.
— Имаме две дистанционни и пет акра безупречна градина, както и триетажна къща.
— Не, капитане, дистанционните са три — поправи го Ейб. — Онова, което отвори колоната, може да отваря и някоя друга врата, в друг край на имението.