Откриха седем тайника, но само един се отвори с дистанционно. В него беше прибрана метална кутия, много подобна на други три, също скрити, до една заключени с катинарчета. Направиха снимки на всеки един от тайниците, на съдържанието им, след това извадиха всичко отвътре и се почувстваха по-спокойни.
— Кога ще кажеш на ФБР? — попита Ейб, когато се върнаха на улица „Седар“.
— След като открия доказателствата за единайсетте убийства — отвърна Кармайн. — След това ще им предам доказателствата за шпионаж и дистанционните. Като го знам какво представлява специален агент Кели, неговите хора сигурно ще се мотаят месеци наред и накрая ще разпердушинят къщата камък по камък. Жалко, защото след това едва ли ще се намери мераклия да живее там.
Кармайн накара Дилия да му помага, а Ейб и Кори изпрати да поемат нови случаи, докато той се занимава с убийствата на Смит.
Бяха намерили четири метални касети с размерите на кутии за обувки, десет тънки ученически тетрадки, пет от тях подвързани с кожа, и планове на имоти в Холоуман, включително сградата на „Корнукопия“, къщата на Кармайн и парцели на Ийст Съркъл.
— Тези ще ги запазим — каза той на Дилия и отдели плановете. — Нямат връзка с шпионската му дейност.
Тетрадките, подвързани с кожа, бяха свързани с шпионската му дейност — кодове, шифри, дневник, написан на кирилица.
— Тези отиват при ФБР — реши той. — Ако им трябва допълнително доказателство за шпионаж, имат тях.
— Микроточките не са ли достатъчни! — сопна се Дилия.
— Да, но той ще постави всички в много неловко положение. Кой знае какво ще излезе по клюкарските страници на вестници и списания, представяш ли си какво ще публикуват в „Уолстрийт Джърнъл“ и „Нюз“ — направо ужасно! Какво следва? Тетрадките или металните кутии?
— Кутиите — не се стърпя Дилия.
— Ти си истинска Пандора. — Кармайн взе една от кутиите. — Ако има доказателство за убийство, ще го намерим тук. — Извади клещи и сряза катинара.
— Ох! — въздъхна Дилия.
Вътре откриха ампула и шишенце с две дози кураре, шест спринцовки, венокат, обикновени игли, тел, тънък поялник, бръснач и две малки шишенца с дебели гумени капачки.
— Право в целта! — възкликна Кармайн. — Пипнахме го за убийството на Дезмънд Скепс.
— Защо, за бога, е запазил всичко това? — учуди се Дилия.
— Защото му е било приятно. А може би е бил възхитен от работата си. Или просто сърце не му е давало да се раздели с вещите си — предположи Кармайн. — Господин Смит е сложна личност.
В две от останалите кутии имаше пари, всяка бе натъпкана с по сто хиляди долара, банкнотите бяха с различна стойност.
— Кармайн, той нали няма нужда от пари?
— Пазел ги е, ако му се наложи да се измъкне бързо — обясни Кармайн. — Щом стигне до Канада, може да наеме частен самолет докъдето пожелае.
В последната метална кутия имаше деветмилиметров автоматичен „Лугер“ с резервни пълнители и най-различни документи за пътуване; сред паспортите имаше и канадски паспорт на името на Филип д’Антри.
— Нищо за съпругата — отбеляза с тъга Дилия.
— Какво казват за плъховете и потъващия кораб? За съжаление и тук е така. Убеден съм, че е щял да я остави да се оправя сама, ако стане нещо. Ако е умна жена, би трябвало и тя да си има тайник, за да може да изчезне.
— Останаха тетрадките — заяви любопитната Дилия и ги подаде на Кармайн.
— Руски, руски, руски, пак руски и само руски — въздъхна той и ги хвърли върху купчинката за ФБР. — А! Ето и нещо на английски! — Зачете се, след това вдигна поглед към Дилия, искрено изумен. — Все едно говорим за две различни личности. Шпионинът е мислел и писал на руски. Убиецът е мислел, писал и работил на английски. Целият му живот е бил разделен! Ако съществува човек, създаден да изпълнява ролята на две отделни личности, то това е господин Филип Смит или каквото там е руското му име. — Той посегна към телефона. — Трябва да предупредя Дездемона, че няма да се прибера навреме. Ако извадим късмет, ще открия кой е помощникът му, може би дори и наемникът. — Той стисна в ръка пет от тетрадките. — Разделени са точно на две. Пет на руски и пет на английски. Няма как да си тръгна, преди да прочета петте и да премисля съдържанието им.
Приведе се напред, стисна ръката на Дилия и я целуна лекичко.
— Не знам как да ти благодаря, скъпа ми Дилия, но твоето участие приключи. Прибирай се и си почини.