Макар да бе планирал всичко напълно безжалостно, на места се прокрадваше… жалост? Кармайн се колебаеше коя е най-подходящата дума. Изглежда бе изпитал състрадание към две от жертвите, Биатрис Егмонт и Кати Картрайт. Накрая Кармайн реши, че Смит ги е преценил като стойностни жени, които не заслужават да умрат, затова са били набелязани за бързо и безболезнено убийство.
Интересно му е било да види Еван Пю и е имал намерение да му даде от пудрата на КГБ, така че младежът да умре от неопределена смърт. Смъртта му в никакъв случай нямало да бъде приятна, но нямало да бъде и мъчителната дълга агония, която го бе сполетяла. Щяха да го откарат в болница и да ограничат страданието, докато в челюстите на мечия капан той бе страдал.
На тримата чернокожи се беше спрял в отделен ден.
„Сервитьорите също трябва да умрат. Интересното е, че колкото и да дрънкат и да се перчат американците, чернокожите продължават да им слугуват. Същото важи и за проститутките, виж само Диди. Стравински ще поръча убийци от друг щат — трима, по един за всеки сервитьор. Допада ми идеята за три различни оръжия, до едно произведени в Америка. Ще бъдат със заглушители, също както във филмите. Стравински мисли, че прекалявам, но решенията са мои. Отегчен съм до смърт!!! Тези американски тъпаци няма как да ме хванат, така че какво значение има всичко това?“
Господи, ама ти си бил един самодоволен гадняр! Отегчен бил! Горкичкият!
Написаното на двайсет и девети март беше невероятно.
„Как съм могъл да мисля, че заплахата е отминала! Оказва се, че не е. На това му се казва истински стимул! Най-сетне съм буден, нащрек, впрегнал съм интелектуалните си сили, точно както тръбят в рекламите. Е, господин Еван Пю, Дрънкалото ще те убие малко по-различно, отколкото имаше намерение в началото. Ще използвам мечи капан, а Стравински ще се направи на Джошуа Бътлър. Вече сме готови с подготвителната работа, просто за всеки случай. Отдавна подозирах, че изнудвачът ще бъде господин Еван Пю, затова открихме греда, пробихме дупки, сложихме дюбели и подготвихме всичко. Стравински разполага с подходящите инструменти, с яки ръце и е достатъчно висок. Ще си получиш парите, които за мен са капка в морето! Но също така ще те сполети особено болезнена смърт. Дрънкало. Типично по американски. И мечият капан е произведен в Америка.“
Написаното на четвърти април се отнасяше за Дезмънд Скепс.
„Най-сетне си мъртъв, Дезмънд Скепс, и повече няма да хленчиш за Филомина, няма да отричаш собствената си вина, че я прокуди. Много свястна жена, за американка.
Какво удоволствие само ми достави, докато го гледах как умира! Презирам мъжете, на които страданията на други им доставят сексуално удоволствие, но признавам, че получих ерекция, докато наблюдавах как Дезмънд Скепс е подготвен като пуйка за Деня на благодарността, очите и умът му бяха живи, а останала част мъртва като птицата додо. Поиграх си с него и малката горелка. Как само се напъваше да изпищи! Само че гласните му струни не действаха. Чуваше се единствено нещо като приглушен дрезгав лай. Амонякът във вените сигурно му е причинил изгаряща болка, но каналинът накрая си беше истинско вдъхновение. Какъв начин да умреш, а? Всяка секунда ми достави неизмеримо удоволствие. От мига, в който ми каза, че е определил Ерика за настойник на малкия Дезмънд, вече нямах никаква нужда от него. Беше така впечатлен от бизнес уменията й, та дори не бе забелязал, че всичките й идеи идват от мен. Чао-чао, Дезмънд.“
Не беше написал нищо особено за смъртта на Ерика; очевидно не е изпитвал потребност да се замисли над агонията й.
„Стравински счупи ръцете и краката на кучката, кост по кост, но тя не издаде абсолютно нищо, освен имената на приятелите си от партията в Москва. Ако имаше още нещо за признаване, щеше да го каже. Какво невероятно удоволствие за Стравински. Разбрахме се наемникът Манфред Мюлер да се отърве от тялото. Наредих да го оставят в имота на Делмонико, а Стравински реши, че допускам голяма грешка. Аз, разбира се, спечелих спора, затова Мюлер отнесе тялото там. За мой лош късмет съпругата гигант се появила точно тогава. Не че имаше някакво значение. Мюлер успя да се измъкне. За съжаление и жената. Истинска гротеска.“
Написаното за снайпериста на дървото се оказа изключително интересно; Смит е бил потресен.
„Късметът ме изостави — бе написал той. — Великият Юлий Цезар вярвал безрезервно в късмета, а аз нямам намерение да подлагам на съмнение мнението му. Лошото е, че късметът не просто свършва — не е така. Сблъсква се с късмета на друг човек, който е по-силен, и тогава се проваля. Така стана с мен. Натъкнах се на късмета на Делмонико. Единственото, което ми остава, е да го пратя на хиляди различни места едновременно. Манфред Мюлер беше готов да избие колкото може повече от видните граждани на Холоуман и дори беше готов да заложи собствения си живот на карта. Цената ли? Десет милиона долара в швейцарска банка на името на съпругата му. Направих го. Стравински ме предупреди, че нямало да се получи, и за съжаление този път трябва да се съглася.“