Наситеносините очи се присвиха, когато тя се усмихна.
— Знам, защото вие сте единственият, който разбира какво става — отвърна тя с почти незабележим акцент. — Филип не можеше да повярва, че местно ченге може да съсипе плановете му, но аз усещах накъде вървят нещата.
— Верният Стравински — подхвърли той.
Очите й се разшириха.
— Стравински ли? Кой е той? За композитора ли говорите?
— За вас, госпожо Смит. Стравински не може да е кой да е.
— Ще ме арестувате ли?
— Не. Нямам доказателства.
— Тогава защо твърдите, че аз съм Стравински?
— Защото съпругът ви е изключителен пуритан. Има непоколебимо мнение за жените — съпруги, проститутки — за цялата женска половина от човечеството. А същевременно на пръв поглед сякаш ви е зарязал. Вие сте му съпруга. И той никога не би сторил подобно нещо, госпожо Смит. Следователно знае, че съпругата му е напълно способна да се погрижи сама за себе си. Както и Стравински. Че кой друг може да бъде верният Стравински? Единствено вие. Кой друг дели дните и нощите си с Филип, с кого споделя той мислите, идеите, стремежите си, плановете? Кой друг би могъл да се престори на Джошуа Бътлър и да отиде в „Парацелс“? И защо Стравински не е могъл да се отърве от тялото на Ерика Девънпорт? Защото не е имал сили. Едва е успял да се справи с мечия капан. Той е задушил с възглавница старата госпожа, забил е спринцовката във вената на упоената майка. Видът му понякога е толкова стряскащ, че може дори да си позволи да обиколи Харлем, за да намери професионални убийци. Вие, госпожо Смит, това сте вие! Не си правете труд да отричате. Вие сте специалистка по дегизирането. Променяте вида си от вътре навън.
Тя бе зареяла поглед напред, червените й устни бяха стиснати.
— И какво смятате да правите със Стравински, скъпи капитане?
— Аз лично бих го посъветвал да напусне страната колкото е възможно по-бързо. Не точно днес, но определено утре. Би трябвало да имате свой тайник с пари, оръжие, документи за път. Използвайте ги!
— Ами ако предпочета да остана с Филип, какво ще направите?
— Ще ви погна, госпожо Смит. Няма да ви оставя на мира. Мислите ли, че след като разговарям с вас като с човешко същество, съм забравил, че се опитахте да убиете дъщеря ми? Не съм. Тази мисъл прогаря ума ми като нажежено желязо. Какво ли не бих дал, за да ви убия, но твърде много държа на семейството си.
— И няма да ме спрете да си тръгна?
— Не мога.
— И аз съм от КГБ — призна тя, загледана към Норт Рок.
— Няма начин Стравински да не е. Предполагам, че сте добре дошла в Москва.
— Ще оцелея.
— Значи ще заминете?
Тя отпусна рамене.
— Ако мога да се сбогувам с Филип, ще замина. Той би искал да постъпя така.
— Сигурен съм, че докато ви разпитват в Москва, ще им разкажете много.
— Вие наистина ще ме преследвате — произнесе бавно тя. — Да, знам, че ще го направите. Утре заминавам.
— Кажете ми как. Искам да съм сигурен, че ще заминете.
— Ще ви изпратя телеграма от Монреал. В нея ще пише „Стравински ви изпраща поздрави от Монреал“. Аз, разбира се, ще накарам някой друг да я изпрати, но изпълнението на патриотичния ми дълг в Америка приключи. От КГБ ще искат да се върна.
— Благодаря, телеграмата ще ми бъде достатъчна.
Тъжен край, но единственият възможен, помисли си Кармайн, докато се връщаше. Днес Стравински щеше да отиде в болницата, за да се види с Филип и да се сбогува. А Филип, като добър агент на КГБ, щеше да й пожелае успех. Подслушвачите от ФБР щяха да предадат, че скърбящата съпруга съобщава на половинката си, че психиатърът й е препоръчал да постъпи в болница в покрайнините на Бостън за няколко дни. Ще се качи на някой самолет от Холоуман до летище „Логан“, но няма да излезе от терминала. А ще вземе друг самолет, този път за Монреал и това ще бъде краят на верния Стравински. Гадна мръсница, но пък невероятно вярна. Безформено тяло, ниско, набито, и ужасно лице. Но най-ужасни бяха призрачно сините й очи. Стравински се оказа противоречиво създание.
Оставаше му да посети още едно място, просто за да утоли любопитството си. Налагаше се да отиде до „Корнукопия“.
Взе асансьора до трийсет и деветия етаж и откри Уолъс Гриърсън в стария кабинет на Дезмънд Скепс.
— Вижте какво направихте — възмути се гневно Гриърсън.
— Вие сте с костюм и вратовръзка — отбеляза тихо Кармайн.