— При обикновени обстоятелства бих те посъветвал да останеш, за да видиш как действа един експерт по убийствата, но сигурно вече си чул, че Холоуман е заринат с убийства. Не че съм безпомощен, но Скепс е само един от единайсетте трупа и не съм сигурен дали убийствата са свързани с Одисей. Включително убийството на Скепс.
— Задръж си убийствата — ухили се Тед Кели. — Какво ще кажеш да се срещнем тук на кафе утре в десет?
— Става — съгласи се Кармайн.
Седем етажа по-надолу се намираше „Поликорн Пластикс“ и Фредерик Х. Колинс, изпълнителният директор. Той беше като брат близнак на Филип Смит, същевременно беше различен. Костюмът му беше от „Савил Роу“, връзката — от същата коприна, типична за „Чъб“, копчетата за ръкавели на френската риза бяха от платина, инкрустирана с емайл, който имитираше старинен герб, а пък обувките бяха изработени по поръчка в Лондон. Беше някъде към петдесетте, гладко избръснат, с безупречен маникюр, но човек нямаше впечатление, че е в компанията на отегчен от живота аристократ. Всъщност, мислеше си Кармайн, лицето му подхождаше повече за някой месар, черните му очи непрекъснато се стрелкаха наоколо, но не защото търсеха образа му в огледалото, а защото имаха какво да крият.
— Ужасно, просто ужасно! — изохка той, докато се гърчеше на стола.
— Двамата с господин Скепс бяхте ли приятели, господине?
— О, да. Много добри. Всички в борда бяхме близки. Малко по-възрастни сме от Дез — той просто не се беше сближил с нито един от съвипускниците си.
— Защо е било така, според вас?
— Нямам представа, макар да съм чувал, че колегите му никак не са го харесвали. По онова време е пиел доста, а когато е пиян става… отвратително груб. Дезмънд Скепс-старши почина седмица след като Дез се дипломира и тогава Дез постъпи в „Корнукопия“ като председател на борда и притежател на по-голямата част от акциите. Нямаше абсолютно никакъв опит! Ние тримата с Гъс Първи и Уол Гриърсън вече работехме тук. Всички сме възпитаници на „Чъб“! Фил Смит ни го натресоха, защото бил братовчед на Дез. Имам чувството, че той се възхищаваше на изискания външен вид и говор на Фил. Тъй като думата „работя“ е точно толкова чужда на Фил, колкото и думата „чукам“, отдавна свикнахме да го търпим като някакво украшение. На шейсет е, но човек никога няма да му ги даде, и е познавал добре бащата на Дез. И той е завършил „Чъб“, но преди нас.
— Колко са членовете на борда, господин Колинс?
— Фил Смит, Гъс Първи, Уол Гриърсън, Ерика Девънпорт и моя милост. Дез беше председател, а Фил негов заместник.
— Малък борд.
— Законът не уточнява от колко души трябва да се състои бордът, капитане.
— Ами външните акционери?
— Освен нас четиримата има стотици хиляди непознати. Ерика отговаря за непознатите.
— Това означава ли, че тя е в конфликт с вас?
Колинс избухна в смях.
— Боже, не! Мислете за нас като за Ай Би Ем — да притежаваш двайсет акции, означава, че притежаваш малко състояние, въпреки това на фона на цялата фирма е едно нищо.
— Колко строго секретни проекти обсъждате?
— Почти всички са секретни — отвърна изненадано Фредерик Х. Колинс.
— Вие сте шеф на „Поликорн Пластикс“. Къде произвеждате авангардните продукти, господине? Във вашата фабрика ли?
Едрото лице на месар се сбръчка отново в нов пристъп на смях.
— Не, господине! Работата ми е да произвеждам стари, изпитани пластмаси. Авангардните продукти ги търсете в „Корнукопия Рисърч“.
— Значи тук има строго секретна формула.
— Нищо подобно! Докато видя новото, готово пластмасово изделие, то вече е минало всички изпитания. Аз нямам достъп до новите разработки.
— Към кое от пластмасовите изделия биха проявили интерес червените?
— Имате ли право на достъп до секретна информация, капитане? — изгледа го подозрително Колинс.
Кармайн извади от портфейла си напечатан на машина лист.
Колинс го огледа много внимателно и сви рамене.
— Супертвърди пластмаси, подходящи за производството на малки и средни оръжия — обясни той. — Също и различни непробиваеми пластмаси за покритие на оръжия и двигатели. Това достатъчно ли ви е?
— Благодаря, повече от достатъчно е. Информация за някои от вашите продукти изтичала ли е при комунистите?
Колинс ахна и закри очи с ръце.
— Боже! Не, доколкото знам. Първият пробив, откакто научих за съществуването на Одисей, беше преди не повече от месец и аз отказах да приема формулата. Всъщност, наредих на доктор Макдугъл да сложи всичко, дори обрезките и материалите от тестовете в сейфа и да го запечати. Червените не са тъпи, капитане, те също правят проучвания. Само че няма да позволя комунистите да се възползват от моите изследвания! Нито една нова пластмаса няма да влезе в производство, преди Одисей да бъде заловен.