Добре, помисли си Кармайн, май говори искрено. Не е приятен човек, но ми се струва, че е истински патриот.
— Какво е мнението на специален агент Кели? — попита той.
— Абсолютно никакво, мама му стара — изруга с горчивина Фредерик Х. Колинс.
Време бе да поеме в нова посока.
— Женен ли сте, господине?
— Да — отвърна Колинс, без да крие недоумението си.
— Откога?
— Този път вече две години. Имам три бивши съпруги.
— Бракът ви с някоя от тях продължил ли е по-дълго от две години?
— С първата, Аки. Бяхме женени двайсет и една години.
— Имате ли деца?
— Две момчета от Аки, момче от Мишел, момче от Деби и още едно момче от Канди, сегашната ми съпруга.
— Давате луди пари за издръжка.
— Мога да си ги позволя.
Пада си по мадами, помисли си Кармайн и се запита какво ли се е объркало след двайсет и една години брак. Леле, как само щяха да се хванат за косите момчетата му, когато той умреше! Очевидно разполагаше с пари, за да наеме професионални убийци, но едва ли щеше да ги прати да изпълняват задачи, които да са от полза на наследниците на чичко Сталин. Тъй като нямаше доказателства, че шпионажът и убийствата са свързани, името на Фредерик Х. Колинс щеше да остане включено в списъка на Кармайн.
Слезе още два етажа по-долу в „Лендмарк Машинс“, чийто изпълнителен директор бе господин Огъстъс Бараклъф Първи. Не приличаше на другите двама, Смит и Колинс. Първи бе облечен в дрехи на „Брук Брадърс“ от главата до краката, вратовръзка на точки и много скъпи обувки. Гъстата му вълниста коса бе започнала да посивява, гладкото му лице беше привлекателно, тъмносините му очи се насочиха без страх и колебание към очите на госта. Допадна на Кармайн много повече от Смит и Колинс.
Единствената строго секретна модификация, която бе изтекла от „Лендмарк“ и бе попаднала при комунистите, била нов мерник, обясни Първи.
— Истинската ни цел — продължи той — е още далече, а именно, да свържем артилерийския огън с компютри, които могат да изчислят с безупречна точност целта. Това е страшно сложно и ще ни бъдат необходими сателитите, чиято задача е да направят подробна карта на планетата. Този проект не е изцяло на „Корнукопия“. Всъщност, нашият дял е много малък. Кой ли не участва от НАСА надолу.
— Как ще се отрази информацията за проекта на стратегическите планове на руснаците или китайците? — попита Кармайн.
— Сериозно, много сериозно. Те са подушили нещо, но засега не могат да се ориентират.
— Ами ако Одисей знае?
— Какво да знае? Онова, което току-що ви разказах, не е сигурно, капитане, да не говорим, че според мен е много малко вероятно да успеем.
— Благодаря ви за откровеността, господин Първи. Сега имам друг въпрос. Вие женен ли сте?
— Бях, но от десет години съм сам — ухили се Първи. — Според мен, жените не си струват усилието. Когато на мен ми се иска да си остана вкъщи и да вечеряме на спокойствие, тя решава да ходим на парти или на прием, за да я снимат и снимката й да излезе в клюкарската хроника. Вината е изцяло моя! Трябваше да си взема жена от моята черга. А аз се вързах със сервитьорка. Не че имам нещо против да ходя по партита, но не и всяка вечер!
— Деца имате ли?
— Не. Те щяха да я укротят.
— Ходите ли по срещи?
— Разбира се.
— Познавам ли дамата?
— Ерика Девънпорт. С нея излизаме редовно. Тя е подходяща в социално отношение и добро прикритие за мъж, който страшно си пада по сервитьорките. Ерика е сладурана.
— За какво харчите парите си, господин Първи?
— За моторници „Донзи“. Имам вила на езерото Мусхед в Мейн — езерата в Кънектикът са пренаселени.
— Как стигате до Мейн само за един уикенд?
— Имам си хеликоптер „Сикорски“ — предан съм на местните.
— Пътувате ли често до други места?
— До Ню Йорк. Имам апартамент на Източна седемдесет и осма.
— Имате ли любима сервитьорка?
— Не, капитане! Научих си урока. Напоследък не се задържам никъде.
— Благодаря ви, господин Първи.