Кармайн слезе още шест етажа, за да отиде в „Дормъс“, очевидно с толкова успешна дейност, че се помещаваше на три етажа.
Тук директорът беше в дънки, ботуши „Катърпилър“, избеляла риза, а за вратовръзка и дума не можеше да става. Господин Уолъс Гриърсън бе облечен като турбинен инженер и се държеше като такъв. На ръст приличаше на Тед Кели — много висок и мускулест, но имаше светла кожа, обсипана с лунички, пясъчноруса къдрава коса и умни сиви очи. Кармайн го хареса от пръв поглед.
— Тук съм, капитане, единствено защото ми наредиха — заяви той, без да свали ботуши от бюрото. — Би трябвало да съм във фабриката.
— Много се извинявам, че ви задържам, господин Гриърсън — каза Кармайн и седна. — Не предполагах, че ще попадна на изпълнителен директор, още по-малко член на борда, който си цапа ръцете с работа. — Какво е различното на „Дормъс“?
— Нищо. Аз съм различното. За разлика от онези надутите, в шитите по поръчка костюми, аз съм опитен инженер и няма да допусна друг да ръководи „Дормъс“ и производството.
— От вас да е изтичала строго секретна информация към червените?
Въпросът никак не го изненада.
— От два различни отдела, капитане. Първо, разработката на правотоков въздушнореактивен двигател, благодарение на който самолетите със стандартни крила вдигат над мах две. Второ, ракетният ни отдел, оттам изтича най-много. Проблемите започнаха, когато открих мой регулиращ вентил на руска ракета, и всички насочиха погледи към мен! Ако не разкараме Одисей в най-скоро време, с „Корнукопия“ е свършено.
— Договорите с Министерство на отбраната жизненоважни ли са за „Корнукопия“?
— Да, разбира се! Дез Скепс искаше да е така — основната ни дейност е свързана с отбраната. Дори да започнем нови дейности, които нямат нищо общо с министерството, капитане, ние пак си оставаме уязвими заради шпионина. Индустриалният шпионаж е много по-сериозен от продажничеството, когато даден производител навлезе в нова територия. Ако не сте забелязали, ще ви кажа, че в този свят всички се ядат като риби.
— Само че продажните типове помагат на враговете на Америка — смени тактиката Кармайн. — Не приличате на човек, който има милиони.
— На надувковците с поръчковите костюми им личи, че са червиви от пари, докато аз мога да купя и продам Фил Смит или Фред Колинс, а с Гъс Първи сме на едно ниво.
— Женен ли сте?
— Ами да! Преди пет месеца отпразнувахме сребърната си сватба. Запознахме се в „Калтех“, и двамата учехме инженерство.
— Общи интереси, значи, а?
— Две злини накуп, капитане. Маргарет е страхотна.
— Имате ли деца?
— Четири. Две момичета и две момчета. По-големите учат в „Браун“.
— За какво си харчите парите, господине?
— За нищо особено. Имаме приятен дом на „Слийпинг Джайънт“, но не си мислете, че къщата е огромна. Имате ли представа какво означава голяма къща и четири деца? Имаме ловна хижа в Мейн, въпреки че не ходим на лов. Предпочитаме да правим дълги разходки сред природата. Обичам автомобилите „Мустанг“ — всички деца шофират, така че имаме цял автопарк от еднакви коли. Имаме и ранчо в подножието на Гранд Тетънс в Уайоминг. Обикновено сме там през лятото.
— Кое е най-важното в живота ви, господин Гриърсън?
— Семейството ми — отвърна той без колебание.
— А след тях?
— „Дормъс“. Ако „Корнукопия“ потъне, ще купя фирмата и ще продължа да произвеждам турбинни двигатели за лодки и самолети.
— Странно — отбеляза Кармайн и се изправи. — Все забравям, че днешните кораби имат турбини.
— Така е още от 1906-а и военните бронирани кораби, капитане.
Оставаше да проведе още един разговор — с Ерика Девънпорт. Докато се качваше към правния отдел, се сблъска с Фил Смит, който излизаше оттам.
— Един момент, господин Смит. Вие женен ли сте? — попита той.
Смит го погледна обидено.
— Естествено!
— Веднъж? Два пъти? Три пъти? Повече?
— Натали е единствената ми съпруга, вече трийсет и четири години. Не вярвам нито в развода, нито в изневерите, нахален глупако! Същото мога да кажа и за нея! Ще задоволя ли извратения ви интерес, ако ви поканя да видите леглото, в което спим? Може би ви се иска да прокарате мазните си пръсти по спалното ни бельо?
— Не се налага, господине. Имате ли деца?
— Да, три! Дъщеря ми не е учила в университет. Единият ми син беше в „Харвард“, другият в Масачузетския технически университет.