— Значи не са учили в „Чъб“, така ли? Много интересно.
— Изобщо какво ви влиза в работата къде учат децата ми? Въпросите ви, капитан Делмонико, просто прехвърлят границата на приемливото поведение! Имам намерение да се оплача на всички, които са по-висшестоящи от вас, разбрахте ли ме? — Той започваше да заеква. — Вие сте… вие… гестаповец, мъчител!
— Господин Смит — отвърна спокойно Кармайн, — аз съм полицай, който разследва убийство и използва най-различни техники, за да получи информация, но най-вече ги използва, за да може да научи през малкото време, с което разполага, що за човек разпитва. По време на първия ни разговор се държахте грубо и надменно, което ми дава картбланш да ви настъпя по мазолите, въпреки че мазолите ви са скрити в ръчно изработени обувки. Намеквате, че притежавате власт да накарате висшестоящите да ме вкарат в правия път, но държа да ви предупредя, че нито един по-висшестоящ няма да обърне внимание на оплакването ви, защото по-висшестоящите ме познават. Извоювал съм си име, не съм си го купил. Убийство означава, че всичко в живота ви ми влиза в работата, докато не ви зачеркна от списъка със заподозрени. Ясен ли съм?
Двама различни Филип Смит погледнаха разследващия. Единият беше надменният аристократ, а другият бе наблюдателен, предпазлив, неотстъпчив и невероятно интелигентен. Кармайн се престори, че не забелязва.
Смит се шмугна покрай него, без да каже и дума.
Кармайн влезе в предната част на светая светих на Ерика Девънпорт, където го посрещна слаб младеж с посредствена външност.
— Взели сте си мъж за секретар — отбеляза той и пристъпи към прозореца.
— Стори ми се приятна глезотия за жена изпълнителен директор. С какво мога да ви помогна, капитане?
— Не ми казахте, че сте член на борда на „Корнукопия“.
— Има ли значение? Ако има, просто не разбирам защо.
— Всичко има значение, когато се разследва убийство, доктор Девънпорт. Да не би да си въобразявахте, че няма да разбера защо от ФБР проявяват такъв интерес към „Корнукопия“? И вие, и господин Смит представихте този факт като нещо дребно и незначително. Освен това научих, че редовно излизате с господин Гъс Първи и му помагате да скрие от колегите слабостта си към сервитьорките.
Тя стисна устни.
— В такъв случай, капитане, държа да ви кажа, че сервитьорките на господин Първи са мъже в женски дрехи. Предпочита ги осемнайсет или деветнайсетгодишни, по възможност с дълга коса, иначе напълно обезкосмени.
— Добре поне, че едно от подозренията ми се потвърди — усмихна се Кармайн. — Какво ще ми кажете за господин Кели?
По бузите й избиха алени петна и устните й изтъняха до тънка линия. Не отговори на въпроса, а заяви остро:
— За хора, на които им предстои да се срещат често, капитане, не се разбираме твърде добре. Държа да призная, че ако можех да избирам, никога нямаше да станем приятели, защото сте неспасяем сексист и дръвник.
Той се разсмя, защото разбра откъде идва негодуванието й.
— Минали са много години, откакто сте се натъкнали за последен път на мъж, който не се страхува да ви задава неудобни въпроси, без връзка с правото, а ето че сега става точно така и не ви е никак приятно. Следователно и човекът не ви е приятен. Двамата с вас, доктор Девънпорт, не се опитваме да се сприятелим. Разпитвам ви като заподозряна в убийство. Когато се срещнем в извънработна обстановка, сегашните отношения и разговори трябва да бъдат забравени, а не влачени като свръхбагаж.
Кобалтовите очи се стрелнаха към неговите, пълни с изненада. Личеше й, че се опитва да се пребори със себе си, накрая въздъхна и кимна.
— Разбирам, капитане. Моля за извинение. Да, член съм на борда и единствената причина да бъда включена е, защото Дезмънд Скепс имаше нужда от представител на правния отдел. А срещите ми с Гъс Първи не са чести. Двамата с него сме заедно единствено на събития, организирани от борда, където е абсолютно задължително да присъстваме. Колкото до господин Кели — предполагам вече знаете, че той е тук, за да разследва шпионаж. Само че тази информация не ви е нужна. Истината е, че сте ненаситно любопитен човек, капитан Делмонико, един от онези дразнещи типове, които се чувстват длъжни да изровят всички кирливи ризи в живота на хората.
— Колко добре сте ме преценили! Ненаситно любопитен! Много точно казано, доктор Девънпорт. Тъкмо ненаситното любопитство ми помага да намирам отговори.
— Губернаторът казва, че сте изключителен.