Кармайн се отдръпна от прозореца, твърдо решил, че по време на разследването всички щори в къщата му ще бъдат спуснати. Наоколо шетаха прекалено много варвари.
— Ще се видим утре, госпожо.
Той излезе и остави жертвата си на бюрото й, все още стиснала плътните си устни в тънка линия.
В шкафа бяха прибрани всички данни за производствата на „Корнукопия“, за които Дезмънд Скепс бе имал основание да предполага, че са предадени на комунистите, или знаеше със сигурност, че са предадени.
Дилия, чието разрешение за достъп до секретна информация бе като на Кармайн, вече се бе заровила в документите. Когато Кармайн влезе при нея в четири следобед, тя се бе справила с горните две чекмеджета, където бяха поставени сигурните кражби.
— Господи! — възкликна той. — Останаха ли някакви тайни на Чичо Сам?
— Горе главата, Кармайн, не е чак толкова зле, колкото изглежда — успокои го тя. — Това са документите за осем проекта, от ракетен вентил, регулиращ горивото, до мерник. Освен това има две отделни подобрения на нещо, което се нарича правотоков въздушнореактивен двигател, още някаква ракетна част, чертежите на експериментално противовъздушно оръдие, нов атмосферен анализатор и формулата за някаква стомана — това последното е още на експериментално ниво. Работата е лоша, но първоначално си помислих, че ще бъде още по-зле. Господин Скепс е натъпкал всичко в чекмеджетата, включително писма и бележки. Предполагам, че е имал намерение лично да прегледа всеки лист или може би вече ги е бил прегледал, ако убийството му е свързано с шпионажа.
— Може да е свързано, а може и да не е. Какво има в последните две чекмеджета? — попита Кармайн.
— Все неща, които господин Скепс е смятал за по-страшни и от доказаните кражби. Отнасят се за всичко, което е влязло в производство през последните десет години.
Кармайн подсвирна.
— Страшничко, а! Ако Скепс е бил прав, това означава, че Одисей се е вихрил в „Корнукопия“ през последните десет години.
Дилия се тръшна на стола на колелца, той се отплесна настрани и Кармайн посегна да го хване. Двамата се засмяха, но смехът им бързо пресекна.
— Дори от ФБР да не знаят, ще разберат веднага щом отворят долните чекмеджета. Всички компании, свързани с отбраната, са изгубили по нещо — обясни Дилия.
— Най-дразнещото е, че не ми трябва допълнителна работа, като да търся шпионина в „Корнукопия“. Склонен съм да нарека Одисей дребна риба, само че той е истински кит, а аз не знам достатъчно, за да съм сигурен, че убийството на Скепс няма нищо общо с Одисей. Струва ми се, че съм потънал до брадичката в плаващи пясъци, Дилия.
— Доколкото знам, плаващите пясъци във филмите са просто вана пълна с вода, посипана отгоре със ситен пясък — обясни Дилия, която обожаваше киното. — Може и това да е същото.
— Значи ваната е прекалено дълбока и не мога да стъпя на дъното.
— Защо ти е да стъпваш? Газиш напред, Кармайн и изплюваш пясъка.
— Напълно си права! Кели е специалист по шпионажа, не аз. Най-добре да се заема с убиеца и ако се окаже, че същият човек е и шпионин, тогава чудничко. — Той се ухили. — Или ще нагълтам пясък.
Когато се прибра вкъщи малко след седем, Кармайн очакваше да чуе обичайните весели гласове, които ехтяха в присъствието на Майрън Мендел Манделбаум. Вместо това се оказа, че в къщата цари тишина. Влезе в малкия хол, където се събираха преди вечеря, и завари трима от петимата, които обичаше най-много на този свят, потънали в мълчание. Дездемона бе унила, София бе плакала, а Майрън не криеше, че е колкото раздразнен, толкова и разтревожен.
— Кармайн, кажи им, че не ги наранявам нарочно! — извика Майрън и скочи.
— Бих го казал, ако знаех за какво говорите.
— Татко, той си тръгва! — заплака отново София.
— Тръгваш ли? — слиса се Кармайн. — Че ти току-що пристигна, Майрън!
— Не си тръгва от Холоуман — обясни Дездемона и стана, за да налее напитка на съпруга си. — Мести се в хотел „Кливланд“.
— Ти шегуваш ли се?
— Не, Кармайн, не се шегувам. Искам да съм свободен да се виждам с Ерика, да знам, че тя може да идва и да си тръгва, когато пожелае. Разбирам защо не можеш да я каниш в дома си, наистина разбирам, но колкото и да обичам София, не съм дошъл заради нея. Тук съм заради Ерика, която в момента има големи трудности… — Майрън замълча, вдигна очи към Кармайн и остана безпомощно загледан в него в очакване на помощ.
Господи, той е лудо влюбен в тази жена, помисли си Кармайн. Така е обсебен от нея, че дори нарани София с необмислените си думи. Това се случва за пръв път. А пък София е ревнала като петгодишна, Дездемона се възмущава от подобна нетактичност, Майрън се тресе така, сякаш всеки момент ще припадне. Какво да правя? Едно по едно, Кармайн. Първо се отърви от Майрън.