Убийството на Дезмънд Скепс продължаваше да измъчва Кармайн, когато се срещна с Тед Кели в тихо кътче на стола в „Корнукопия“. Беше сам, без Ейб и Кори.
— Съдържанието на шкафа се оказа голямо разочарование — призна, докато похапваше препечена филийка с бъркани яйца, десетина резена препържен бекон и печен боб. Сандвичите със сирене не бяха никаква вечеря, а на всичкото отгоре Джулиън реши, че има колики тъкмо когато Дездемона беше особено благоразположена.
— Ти откъде знаеш какво е имало в шкафа? — учуди се Кели. — Взех го, преди да успееш да прегледаш съдържанието.
— Ами… фотокопия.
Агентът ахна.
— Нямаш право да фотокопираш строго секретна информация! Това е тежко престъпление!
— Никога не съм бил наясно с тежките престъпления. Какво впрочем правят с прегрешилите — бесят ги, разстрелват ги, пребиват ги? Много отдавна не са изнасяли в пресата случай за предателство. Виж, Тед, никой не е виждал тези фотокопия, освен мен и Дилия Карстеърс, а ние имаме право на достъп до строго секретна информация. Можеш ли да си представиш Одисей да се вмъкне в полицията, за да шпионира тайните ни? Копията са заключени в клетката, където пазим доказателствения материал, като например кървави брадви, фалшиви регистрационни табели и малко хероин. Отделът е малък, а това означава, че охраната познава всички ченгета, които влизат. Истината е, че на мерките за безопасност в полицията на Холоуман може да се разчита много повече, отколкото на мерките за безопасност в „Корнукопия“, и ти го знаеш. Онези нещастници в „Корнукопия“, които наричаш охрана, не могат да си намерят оная работа, дори с две ръце да си бръкнат в гащите. Най-важното при добрата охрана е да познаваш лицата, които влизат и излизат, и да записваш всеки в дневника. Ако го правеха и тук, много лесно щеше да се разбере кой е Одисей, дали не е бил самият Дезмънд Скепс, дали всеки, който е влизал, е имал честни и почтени намерения. Хората обаче са мързеливи, Тед! Гледат да си спестят каквото могат. За съжаление, работодатели като „Корнукопия“ пазят високите си заплати за членовете на борда. На вас ви плащат смешни пари, а вие гоните престъпниците. Ако е имало дневник, колко често е бил попълван? Да, знам, че не е под твой контрол, а би трябвало. Ти си с телосложението на Херкулес, а това тук са Авгиевите обори, които се пълнят с лайна по-бързо, отколкото можеш да ги изринеш.
Докато говореше, не спря да се храни, а Тед Кели го наблюдаваше шашнат: човек би си казал, че този тип не е вечерял! Ала тъй като трябваше да бъде безпристрастен служител на справедливостта, той кимна.
— Разбирам те, Кармайн. Трябват ни по-строги закони и по-сурови наказания, и в това отношение Одисей може да ни е от помощ. — Той се усмихна мрачно. — Радвам се, че си прегледал съдържанието на шкафа. Сега поне научих, че е голямо разочарование.
— Защо? Къде е?
— Пази го въоръжена охрана на път към окръг Колумбия. Когато го доставят, ще минат седмици, преди да ми съобщят някакви новини за съдържанието.
— И във ФБР, както и в администрацията, е пълно с бюрократи, които трябва по някакъв начин да оправдаят съществуването си.
Чинията бе празна. Кармайн започна да пие кафе и погледна доволно Тед Кели.
— Я ми кажи, ти какво сви от апартамента на Дезмънд Скепс?
— Нищо не съм свил!
— Глупости! Свил си, при това още преди патологът и екипът му да отидат на местопрестъплението.
— Нямаш основание за подобно твърдение.
— Напротив. В противен случай, приятелю, нямаше да компрометираш местопрестъплението. Знаеш правилата не по-зле от мен, наясно си кой има юрисдикция в случай на убийство, което не пресича границите на щата, дори да има нещо общо с пикантерия като шпионаж. В апартамента на Скепс е имало нещо, което не е било за пред погледа на провинциалистите, и аз имам намерение да разбера какво е то.
— Не съм взел дори един кламер! Просто огледах тялото и обиколих.
— Пипал ли си трупа?
— Не съм.
— Опиши го.
— След повече от двайсет и четири часа ли? Я стига!
— Не ми ги пробутвай такива! Обучен си да наблюдаваш.
Специален агент Тед Кели затвори очи.
— Скепс лежеше по гръб на кушетката за масаж, на ръката му се виждаше следа от инжекция. От нея беше изтекла капчица бистра розова течност, кръв нямаше. А, да, попих я, за да взема проба, и по този начин я пресуших. Скепс беше гол. Някой си беше направил труда да го обръсне надве-натри чак до пениса, но не по-надолу, и бе написал името му чрез прогаряне на кожата. Имаше и други обгорели места. Зърната му бяха отрязани с тъп, тежък предмет. По китките и глезените имаше следи от връзване. Това е.