— Какъв си лъжец, Кели! Не бил си докосвал тялото, а?
— Не съм. Тампонът го докосна.
— Колко време измина между излизането ти от апартамента и пристигането на доктор О’Донъл.
— Половин час.
— Ти наблизо ли беше?
— Не, слязох в офиса на Скепс.
— И отказваш да ми кажеш какво си задигнал.
— Нищо не съм задигнал.
— Лично за мен, Тед, шпионажът е голяма досада. Ако не се беше месил, щяхме да споделим с теб всичко, което открием. Жалко, че махалото се люшна само в едната посока. Предупреждавам те да не очакваш от мен никакви жестове.
— Скепс е бил убит от Одисей, следователно става въпрос за федерално престъпление.
— Представи ми убедителни доказателства.
— Не мога.
— По-точно казано, не искаш.
— Честно ти казвам, Кармайн, ръцете ми са вързани!
— Хубавото е, че моите не са. — Кармайн стана. — Истинско облекчение е, че кафето във всички учреждения е гадно. Ако искаш качествена храна и хубаво кафе, докато си в този маломерен щат, пълен с откачалки, Тед, иди да похапнеш в закусвалня „Малволио“. Намира се непосредствено до сградата на Областната администрация. — Той замълча. — Ти женен ли си? — Изглежда хората не обичаха да отговарят на този въпрос.
— В момента не — отвърна с кисела гримаса Кели. — На нея не й беше никак приятно, че отсъствах толкова често, мислеше, че има друга жена.
— Някога работил ли си под прикритие?
— Мъж с моя ръст?
Кармайн се ухили и пое навън.
— Радвам се, че във ФБР има и хора с акъл. До скоро.
— При раната от убождането не би трябвало да има никаква капка — заяви Патси, когато Кармайн му разказа какво е направил Тед Кели. — Знам, че отидохме късно, но Скепс е бил мъртъв от часове, когато са го открили, така че няма начин от ръката му да е изтекла течност, която Кели да попие с тампон. Но той косвено е признал, че е носел бурканчета за образци, колби, тампони и всичко останало. Сигурно е взел проби от всяко отвърстие и е имал и прожектор, за да огледа подробно тялото. Обзалагам се, че никой не е забелязал дали носи оборудване.
— Ще изпратя призовка на ФБР да ми предоставят резултатите от анализа, особено на капката — закани се Кармайн. — Съдия Туейтис страшно ще се изкефи! Ще им покаже той кой е типичен за Лонгфелоу ексцентрик! Кели дори нямаше представа, че Лонгфелоу е поет, неграмотен глупак. Понякога се питам доколко се преструва и доколко не.
— Все още не мога да намеря обяснение за капката — призна Патси.
— Хепарин?
— Защо, за бога? Скепс е бил неподвижен. Ако иглата е излязла, убиецът е можел да я вкара в друга вена. Освен ако е бил неопитен с иглите. Може да му е провървяло с първата вена и не е посмял да рискува втори път. Затова ще проверя за хепарин. Лично ще взема проби. — Имаше нещастен вид. — Единственото сигурно е, че трябва да огледам тялото на Скепс втори път. Явно не съм бил достатъчно прецизен първия.
— Патси, Скепс беше един от дванайсет случая.
— Знам и тъкмо това ме плаши. Колко от мъртвите са получили стопроцентовото ми внимание? Бебето и майката… Ще се върна при девет от единайсетте, Кармайн, и този път ще бъда максимално прецизен.
Нямаше смисъл да спори с него. Патрик вече бе взел решение.
— Тогава започни с Еван Пю — помоли Кармайн.
— Той ли е най-важният?
— Сигурен съм, че е той.
— Значи започвам с Еван Пю. Между другото — вметна предпазливо Патси, — чух, че Майрън се е изнесъл от Ийст Съркъл.
— Как, по дяволите, се разчу?
— Клюкарската верига в източен Холоуман е пуснала пипала около ченгетата. Леля Емилия е бясна.
Тъй като ставаше въпрос за майката на Кармайн, той сви рамене, съвсем по италиански.
— Значи знаеш точно колкото знам и аз.
— Може би дори повече. Наел е последния етаж на хотел „Кливланд“ и има намерение да запознае любимата си Ерика с всички важни личности в Холоуман.
— Леле, значи намеренията му били напълно сериозни.