— Надявам се и нейните да са също толкова сериозни.
— Аз пък се надявам да не е извършила убийство.
— Сред първите заподозрени ли е?
— Не. Нарежда се някъде по средата.
Кармайн остави Патрик да събира сили за нова атака над Еван Пю и се отправи към кабинета си, където го чакаше малка купчина листа. Повечето бяха докладни записки, имаше и няколко писма, явно бяха направили впечатление на Дилия, защото бяха спретнато подредени, но нито бяха подписани, дори с инициали, нито ставаше ясно какъв е произходът им.
„Господине, пишеше в най-горното писмо, напомням ви, че се съгласихте да се срещнем, за да обсъдим предложените подобрения в дизайна на атомния ни реактор. Обичайното време и място, ако не възразявате.“
Всичките петнайсет — четири писма, единайсет докладни записки — били също толкова подозрителни, каза Дилия.
— Все едно са написани на една машина, но това трудно може да се установи, ако фирмата използва пишещи машини на Ай Би Ем с въртяща се глава, чиито букви не са нито износени, нито деформирани, а според мен, изпълнителните секретарки имат нови или почти нови пишещи машини. Лентата е използвана само веднъж, няма грешки, което означава, че машинописката е много добра. Не ми е никак приятно да го кажа, Кармайн, но според мен господин Кели трябва да се позавърти около изпълнителните секретарки, не изпълнителните директори. Не съм чувала за директор, който да превива гръб над пишеща машина за смешни пари.
— Ами жена изпълнителен директор? — попита Кармайн.
— Ако не е започнала като секретарка, бих казала, че същото се отнася и за нея. А пък доктор Девънпорт никога не е работила като секретарка. В колежа дори е плащала на машинописка, която да й пише докладите и дисертациите.
— Какво облекчение — каза той, като си помисли за Майрън.
— Получи ли покана?
— Каква покана?
— В събота вечер господин Манделбаум организира прием с шведска маса в хотел „Кливланд“. Чичо Джон е поканен, също и Дани, дори аз — изреди Дилия.
— Значи с Дездемона и София ще те видим там. Междувременно, има ли нещо друго от шкафа, което представлява интерес, или да оставя всичко на теб?
— Лично моето мнение е, че можем без всякакви притеснения да изгорим пресниманото.
— Тогава да не вършим работата на онзи долен лъжец Тед Кели. Да се захващаме отново с убийствата. Днес е четвъртък, но вече е късно да отидем до Орлиънс и да се върнем за вечеря, така че госпожа Скепс ще чака до утре. Уведоми я, ако обичаш, че ще отида. Къде са Ейб и Кори?
— В моргата за вестници, четат. Да им позвъня ли?
— Няма нужда. Ще ги повикам на тръгване.
Обществената библиотека бе отделна сграда, надолу по улица „Седар“, а моргата за вестници беше в управлението, където можеха да ги ползват и полицаите, и пожарникарите. Използваха ги и гражданите, имаше неколцина безделници, които разсеяно обръщаха широките пожълтели страници на старите издания на „Холоуман Поуст“, винаги пълни с интересни местни новини. Постепенно ги качваха на микрофилми и Кармайн се питаше дали на безделниците ще им бъде приятно да се взират в екрана. Никак няма да им се понрави, реши той и размърда вежди към Ейб и Кори.
— Прогресът — заяви на учудените си помощници — може да съсипе цялото удоволствие на човек. — Докато излизаха от сградата, ги попита: — Открихте ли нещо?
— Доста материали за семейство Денби. Двамата са се интересували живо от добри каузи. Госпожата например е маниачка на тема грамотност. Деканът пък си падал по Ренесанса. И двамата са подкрепяли благотворителните акции за детски болести. Доктор Денби е много запалена на тема женски права. За Дезмънд Скепс е писано много, но това се очакваше. Отбелязахме статиите, в които го споменават, и фотокопирахме всичко. За развода му нямаше почти нищо, което е странно.
— Защото не се е развел в този щат, а и от „Корнукопия“ със сигурност са се опитали да потулят нещата. — Кармайн се усмихна на Кори, който докладваше, и не пропусна да включи Ейб в разговора — изборът на лейтенант беше безобразно труден, а когато се опита да се оттегли от комисията, Силвестри му нареди да остане.
— Къде отиваме? — попита Ейб, когато тръгнаха по улица „Саут Грийн“ към „Мейпъл“.
— В хотел „Кливланд“. Имаме среща със семейство Пю. Дошли са, за да идентифицират тялото, но нямат намерение да се приберат, докато не освободим трупа. Водят и адвокат.
— Неприятности ли ще имаме, Кармайн?
— Не вярвам. Дани Марсиано е бил на телефона, когато са позвънили, и каза, че били свестни хора.