— А сега плановете ви рухнаха.
— Да, но поне съм спокойна, че съм опитала, а и синът ми знае, че съм го направила. След като баща му вече го няма, ще разчитам на братята си — те не смееха да се намесват, докато Дезмънд беше жив. Беше ги заплашил с наемни убийци и говореше сериозно. Казваше, че всеки може да наеме убиец, ако знае къде да търси.
Интересно, кой ли още знаеше откъде да намери наемен убиец? Може би доктор Ерика Девънпорт? Или пък Филип Смит? Фредерик Колинс? Гъс Първи, въпреки че той много ми допадна, мислеше Кармайн. После попита:
— Как е синът ви?
— Възстановява се бавно. Изкара много тежко варицела, болест, която винаги съм смятала за лека. Обривът в гърлото му се беше превърнал на рана, да не говорим, че плъзна навсякъде! Най-лошото е, че се налага да повтори учебната година.
— Не е задължително, ако наемете частни учители и посещава летните занимания — отбеляза Кармайн, който като дете бе имал доста здравословни проблеми.
— Само ако той иска — заяви с леден глас Филомина.
Опа! Ето я майката закрилница в действие! Кармайн смени темата.
— Разкажете ми за Ерика Девънпорт, госпожо Скепс.
— Ненавиждах я като човек, но мога да кажа, че напълно заслужаваше място в борда, нещо, което не важи за останалите навлеци. Изключвам Уоли Гриърсън! Той е истинско съкровище. Когато старият Уолтър Симъндс оглавяваше правния отдел, нищо не вървеше. „Корнукопия“ непрекъснато търпеше загуби заради грешки в договорите, постоянно имаше дела за вреди и загуби и се плащаха огромни суми. Щом Ерика пое контрола, всичко това постепенно прекъсна. Дезмънд я обожаваше, защото тя спестяваше на компанията огромни суми.
В този момент някой се развика в предната част на къщата и му отговори дрезгавият неуверен глас на момче. Последва бърз разговор, но когато гостът влезе, Дезмънд Скепс III не беше с него. Непознатият спокойно можеше да мине за брат на Кармайн, висок колкото него, мускулест, също мургав, с едро лице и изключително интелигентни очи. Разликата бе в косата, неговата бе оставена дълга, както бе модерно, със същия цвят като очите — тъмнокафяви. Дънките му бяха разкроени, комбинирани с бял пуловер и дънково яке, но му стояха като официални и от него лъхаше самочувствие и властност, каквито не се забелязваха у Кармайн.
— Тони Бера — протегна ръка той.
— Кармайн Делмонико.
— Добре ли си, Филомина? — обърна се Бера към госпожа Скепс.
— Чудесно, благодаря. — Тя поясни на Кармайн. — Тони е решил, че целият свят се е наговорил срещу мен.
— Не омаловажавайте старанието на доброто куче пазач, госпожо Скепс. Нямаше да съм при вас, ако навън не вилнееше убиец. Не мисля, че сте в опасност, честна дума. Все пак, много се радвам, че се засичам с господин Бера. Наблизо ли живеете, господине?
— Да, малко по-надолу на същата алея.
— Добре. Според завещанието на Дезмънд Скепс, синът му наследява всичко. Трябваше да получа копие от документа, но засега още не ми е изпратено. Доктор Девънпорт е позвънила на капитан Марсиано и е съобщила, че синът ви ще бъде наследник на всичко, но не е добавила никакви подробности. Вие можете ли да ми кажете нещо повече, господин Бера?
— Де да можех — намръщи се адвокатът, — но досега дори това не знаехме.
— Мислех, че завещанието ще бъде отворено и прочетено в присъствието на наследника — отбеляза Кармайн.
— Не е задължително. Всичко зависи от съдържанието на завещанието. Адвокатите на господин Скепс в Ню Йорк са запознати със съдържанието. Ако малкият Дезмънд е наследникът, тогава имам право да видя завещанието, защото представлявам майка му, следователно и него.
— Това сигурно ли е?
— Тя ще му бъде настойник.
— Да, разбира се. — Кармайн погледна Филомина Скепс. — Има още няколко неща, които искам да изясня, госпожо. Ще ми кажете ли датата, на която за пръв път предложихте на съпруга си да се съберете отново?
— Говорихме по телефона в понеделник, през третата седмица от ноември.
— А господин Скепс кога прекъсна отношенията си с доктор Девънпорт?
— Малко след това. Същата седмица.
Значи Ерика Девънпорт е знаела, че двамата ще се сдобрят от цели четири месеца, плюс-минус няколко дни. Сега беше малко късничко за убийство. Една отхвърлена жена едва ли би чакала толкова дълго. Изглежда, след като Скепс е прибрал примамката, тя се е преориентирала в нова посока и е хванала Майрън. Диамантите са подарък от Майрън, един от най-щедрите хора на света. След като общо бяха към осем карата, цената им вероятно е била между четвърт и половин милион долара. Майрън Мендел Манделбаум не се шегуваше, когато правеше подаръци! А в случая намеренията му бяха много сериозни. Последният път, когато подаряваше скъпоценни камъни в големи количества, бе, когато ухажваше майката на София.