Ами жената, от която Дезмънд Скепс се беше отървал преди четири месеца? Сигурно е решила, че решението на любовника й е началото на нейния край. Вместо това го бе наследила като владетелка на кралство „Корнукопия“. Така че големият въпрос беше дали Ерика Девънпорт е знаела какво пише в завещанието на Дезмънд Скепс? Ако е знаела, тогава е имала непоклатим мотив за убийство. Само че как е успяла да разбере какво пише в документ, прибран в сейф в Ню Йорк, пазен във фирма, която тя не познава. Единствената възможност е Скепс да й е казал, но дали би направил подобно нещо? Не, разбира се, бе инстинктивният отговор на Кармайн. Скепс не бе такъв човек. По-скоро би я поизмъчил седмици и месеци наред, защото по характер не е бил много различен от Еван Пю. Обзалагам се, че и двамата са късали крилцата на пеперудите, помисли си Кармайн.
Кога е било изготвено завещанието? Кармайн погледна отново, за да е сигурен, че не е сбъркал датата. Не беше сбъркал. Беше написано преди два месеца, след като Скепс бе прекратил връзката с любовницата си. Това означаваше, че Скепс хладнокръвно е преценил качествата й за тази работа и ги е одобрил.
Погледна часовника си. Все още имаше време да посети доктор Девънпорт преди края на работния ден в „Корнукопия“. Не й позвъни, за да е сигурен, че ще я завари; тъй като й бе поверена нова работа, нямаше къде да е, освен на работното си място.
След като не я откри в кабинета на Скепс, той я намери на последния етаж, в апартамента. Ейб бе открил, че има малка вътрешна стълба, скрита в тоалетната за гости. Черната стена се отваряше навътре, след като човек натиснеше редица изчанчени копчета, и отвътре се показваше метална спирална стълба. Кармайн мина оттам и излезе, сякаш бе ползвал тоалетната. Появата му не я стресна, единствено я подразни.
Днес бе облечена в убито червено, а очите й изглеждаха мръснозелени. Очи на хамелеон, помисли си той. Отразяват околните цветове, но не могат да станат убито червени. Просто нямат такъв пигмент.
— Сега сигурно се превърнах в основния ви заподозрян — подхвърли тя.
— Не, отивате още по-надолу в класацията. Освен ако той не ви е казал какво има в завещанието.
— Дезмънд Скепс ли? Да прояви подобна недискретност? Единственото, което развързваше езика на Дезмънд, беше алкохолът, а когато се запознах с него, той бе свел пиенето до минимум. По един малцов скоч на ден, нищо повече. Никога не си позволяваше друго. Притежаваше една от най-големите компании в страната и знаеше какви беди може да му донесе дрънкането. Когато е поел работата, издал офертата на „Корнукопия“ за един от първите атомни реактори и конкуренцията му измъкнала сделката изпод носа, като използваха дизайна на „Корнукопия“. Не знам как не е получил удар. Гриърсън го извадил от помията. Ако имаше човек, когото Дез обичаше, то това беше Уол Гриърсън. По онова време бордът му бил още нов. Бил готов да ги уволни до един, с изключение на Гриърсън, но решил, че блюдолизците могат да бъдат и от полза, стига той, шефът, да не се напива.
— Очевидно доста тайни е споделял, докато сте била в обятията му, доктор Девънпорт.
— А, значи тя ви е казала. Не очаквах друго от нея.
— Господин Скепс харесваше ли жените? Разбираше ли се с тях?
— Стига, капитане, много добре знаете, че ненавиждаше жените! Тъкмо затова завещанието му ме слиса. Не съм предполагала, че Дез цени бизнес уменията ми. Погледнете ме сега! Аз съм председател на борда на директорите и имам пълен контрол над дяловете на малкия Дезмънд, лихвите, на които разчита, парите му. — Тя се засмя гърлено. — Аз, Ерика Девънпорт, съм върхът!
— И възнамерявате да натриете носа на госпожа Скепс!
— Нищо подобно. — Очите й го гледаха с такава искреност, че му се сториха почти сини. — Нямам никакво намерение да се меся на Филомина Скепс в задълженията й на майка.
— Имам и друг въпрос към вас, доктор Девънпорт. Какво ще стане, ако Дезмънд Скепс III умре?
Тя пребледня.
— Недейте! О, не го казвайте!
— Вие сте правистка, със сигурност сте се замисляли над подобна възможност. Какво става тогава?
— Има и други членове на семейство Скепс. Най-близкият роднина ще наследи всичко.
Сърцето на Кармайн се сви.
— Господин Филип Смит ли?
— Определено не. Господин Смит твърди, че е кръвен роднина, но този факт никога не е бил проверяван. Има един племенник и един първи братовчед. Те са преди него. Начело на списъка е първият братовчед. Племенникът е син на сестрата на Дезмънд Скепс. Първият братовчед е дете на по-малкия брат на Дезмънд Скепс-старши. Само че завещанието е изготвено съгласно законите на щата Ню Йорк, а аз не съм експерт.