— А и няма значение, тъй като малкият Дез си е жив и здрав. Благодаря ви. — Той се огледа. — Тук ли ще се преместите да живеете?
— Защо не, въпреки че ще трябва да променя обстановката. Горкият Дезмънд нямаше никакъв вкус.
— А вие имате ли?
— Просто ще кажа, че моят вкус е коренно различен. Ще си купя картини, които ще ми послужат като застраховка, след като се пенсионирам, и ще ги закача тук. Смятам да се отърва и от това чудовище — махна с ръка към телескопа. — Той много обичаше да си вре носа навсякъде.
— Стана ми ясно. А имаше ли камера към телескопа?
Тя скочи.
— Имаше! Знам, че имаше! Само че вече я няма.
— Не беше тук, докато тялото му лежеше на кушетката за масаж — отбеляза мрачно Кармайн. — Сега вече знам какво е взел Тед Кели.
— Или пък убиецът — подхвърли тя.
— Възможно е.
Той тръгна към асансьора.
— Капитане? Ще дойдете ли със семейството си на партито на Майрън утре вечер?
— Ако ни покани, ще дойдем.
— Добре! Нямам търпение да се запозная със съпругата ви.
— Защо?
— Много смела жена. Майрън ми разказа. Обикновено жените не притежават подобни качества.
— Дрън-дрън! — сопна се подразнен Кармайн. — Жените са невероятно смели през всеки ден от живота си. За ченге като мен те са плячка. Винаги има по някой, който ги дебне, следи, вре си носа, и никой няма представа коя жена ще бъде жертвата. Отплеснах се, госпожо. Жените са смели, защото износват бебета и гледат дома, а това е почти непосилна работа!
— Вие сте романтик! — заяви тя силно изненадана.
— Не, просто съм реалист. Лека нощ, доктор Девънпорт.
Ти пък какво знаеш за истинските жени, мършава принцесо от висшето общество, която се опитва да се присламчи и навре в света на големите играчи? Той кипна, когато си помисли за хилядите жени, които бе срещал в процеса на работата си, и в ума му проблеснаха бегли спомени, разводнени от яростта му, защото бе ставал просто свидетел на бедите им, на болката и невъобразимите трудности. Поуспокои се, когато пое към вкъщи, замислен над най-ужасните случаи.
— Невероятно романтичен си — отбеляза Дездемона, докато му подаваше чашата с бърбън и сода.
Успя да се прибере навреме, за да гушне будния Джулиън, който се подрусваше в скута на баща си, тъй като бе твърде малък за каквото и да било друго. Очите му бяха с цвета на топаз, а по краищата имаше тъмен кръг; миглите му бяха гъсти, черни, толкова дълги, че се завиваха, а голямата му глава беше покрита с черни къдрици, които биха отивали много повече на някое момиче. Никой обаче нямаше да го сбърка с момиче; у него имаше толкова много от Кармайн, също като баща си беше решителен и упорит.
Раждането му изпълваше Кармайн с почуда, тъй като никога не си бе представял, че ще стане баща на момче, и не можеше да намери начин да покаже на Дездемона какъв подарък му бе направила.
— Стисни ръката на татко — нареди той.
Джулиън стисна; Кармайн изнесе истинско представление с охкане и гърчене, а бебето се разписка от задоволство. След това баща и син се насладиха на истинска оргия от целувки, която прекъсна чак когато Дездемона грабна детето и го занесе да го приспи.
— Не се уморява от битки — заяви Кармайн, когато тя се върна и седна да си изпие джина с тоник. — Винаги очаквам да приложи сила или поне да ревне. Така се забавлявахме, а после изведнъж… край! Мама ни развали веселбата.
— Той е вече достатъчно умен и знае, че няма как да се спаси от часа за лягане. Джулиън си пести енергията за по-достижими цели — отвърна тя и вдигна чаша.
— Къде е София?
— Вечеря в „Кливлънд“ с Майрън и неговата Ерика.
— Сериозно ли?
— Напълно. Заведе я на обяд и й подари перидотите, но Майрън нямаше да е Майрън, ако слушаше какво му казват хората. Получила е и един много специален комплект от гранати.
— Значи работата е оправена.
— А, да. След това малката лисичка не го остави на мира, докато той не се съгласи да организира вечерята с Ерика. Разреших й да отиде, защото ако се настрои срещу жената, най-добре това да стане пред по-малко хора, а не утре, пред всички, които Майрън е събрал на тъпото си парти. Аз, разбира се, приех поканата. — Тя погледна часовника си. — Досега да се е прибрала, ако нещата не вървяха.